Атмаджа беше не само бодигард на Мустафа, но и всеотдаен, лоялен приятел и спътник.
В последния ден от живота си Мустафа взе думата от Атмаджи, че ако нещо му се случи, воинът трябва да се закълне във вярност на брат си Баязид.
Въпреки всичките му усилия, Атмаджа не успя да спаси Мустафа от гнева на суверена и той се зарече да отмъсти на Рустем паша за разрушената невинна душа на Шехзаде.
Атмаджа преследва Рустем, буквално стъпва на неговата „опашка“, но всеки път успява да избегне отмъщението на воина. Тогава Атмаджа, пред пашата, убива брат си Синан и се кълне, че същата съдба очаква и самия Рустем.
По-късно обаче Атмаджа е принуден да забрави за клетвата си и причината за това е заповедта на Баязид.
Атмаджа се закле във вярност на Баязид и се зарече, че ще защити шехзадето дори с цената на живота си.
Тогава Баязид даде първата заповед на воина:
- Отсега нататък не пипайте Рустем - паша, иначе пътищата им ще се разминат.
След като помисли малко, Атмаджа реши, че последната воля на Мустафа е по-важна от отмъщението за екзекуцията му.
След като Атмаджа изрази решението си пред Баязид, Шехзаде каза:
- Ти взе правилното решение, Рустем - сега ми трябва пашата. Но след като се възкача на трона, обещавам ви, той ще плати за всичките си зверства.
Баязид реши да задържи близо до себе си двама души, които се мразеха - и това беше основната му грешка.
Ако Атмаджа чакаше в крилата, тогава Рустем не можеше да бъде до убиеца на брат си и той застава на страната на Шехзаде Селим, а Баязид жестоко замества пред суверена.
