В името на живота на султан Сюлейман Ибрахим беше готов да пожертва собствения си живот. Знаеше, че суверенът се отнася с него като с брат и спътник. Но той не забрави, че в тази страна и в семейството на падишаха той е просто роб.
Ибрахим се опитва да се придържа към законите на османската държава, но не може да контролира сърцето си. Ибрахим се влюбва в сестрата на падишаха и с изненада разбира, че чувствата му са взаимни. Въпреки това Ибрахим също разбира, че Сюлейман никога няма да се откаже от любимата си по-малка сестра, жалък робиня. Затова Ибрахим се задоволявал с кратки срещи с любовницата си и тайна кореспонденция.
Междувременно Сюлейман освобождава Пири паша от поста велик везир и решава да каже на Ибрахим за това. Влизайки в офиса на Ибрахим, Сюлейман намира на бюрото си писмо с любовни линии. Сюлейман разбира, че сърцето на Ибрахим е разкъсано на парчета. Той е между рая и ада. Той е безнадеждно влюбен. Но на кого?
Сюлейман нарежда на пазачите да доведат при него пазачът на стаите.
Междувременно Ибрахим в градината на султана се закле на Хатиджа, че ще намери изход и няма да й позволи да се омъжи за нелюбимия.
Стражите грабват Ибрахим и го отвеждат в покоите на султана. Ибрахим е в загуба. Той не разбира какво е направил и защо султанът му е ядосан.
Сюлейман, вземайки кама в ръцете си, се приближава до коленичилия Ибрахим и предлага да направи избор: кама или печат. Ибрахим е в загуба. Той не може да разбере какво иска от него господарят.
Сюлейман, на върха на кама, подава печат на Ибрахим и казва, че сега той е великият везир - най-важната личност в държавата, след султана.
Обърканият Ибрахим взема печата и благодари на падишаха. Той обаче все още не разбира защо падишахът му е дал печата по толкова необичаен начин.
Сюлейман поздравява пашата за новото му назначение и обяснява, че по този начин му е напомнил, че може да е така.
