В Османско море турските корсари залавят принцесата на Кастилия - Изабела Фортуна. Корсарите, като заграбили ценен товар, решили да го дадат само на османския владетел.
Ибрахим, научавайки, че принцеса Фортуна е заложник от османските пирати, нарежда на Сюмбул да я откупи от корсарите, заедно със свитата й, и да я предаде в ловната хижа.
Ибрахим съобщава на владетеля, че Изабела Кастилия е в техен плен, а Сюлейман веднага отива да се запознае с пленника. Принцесата, без да проявява много трепет пред османския владетел, го нарича варварин и заплашва, че годеникът й княз Фердинанд непременно ще я спаси.
Сюлейман, свикнал с това, че жените навеждат глави в негово присъствие, проявил особен интерес към принцесата. Той нарежда да я обгради с внимание и грижа, но в същото време съобщава, че няма да я върне в родната й земя.
Сюлейман изпълнява всички капризи на принцесата и се отдалечава все повече от Хюррем. Сега мислите му не принадлежат на червенокосата наложница, а на примирената чернокоса принцеса, която не пести от бодли.
Сюлейман решава да задържи испанската принцеса в плен, поради политически съображения. Но той не криеше интереса си към нея.
