Признайте си, някога, поне веднъж в живота си, сте били посещавани от синдром на жаба, наречен завист? И някой ги търпи непрекъснато! Тази емоция не е толкова остра, колкото, да речем, ревността или негодуванието, но е стабилна и дълготрайна. Завистта трови живота, изяждайки човек отвътре.
Защо е толкова трудно хората да възприемат успеха на някой друг?
Може би защото имат големи очаквания. И просто се дразнят, че са принудени да мрънкат с дни на нелюбима и тежка работа, докато на някой всичко се дава много бързо и просто.
Понякога завистта се нарича ревност към живота на някой друг. Но не е същото. Поне трима са замесени в ревността и двама в завистта.
Не се упреквайте веднага за завист. За съжаление може да сте и невинни. И не си забранявайте да покажете тази емоция, защото ще я забиете в подсъзнанието, тя няма да изчезне напълно и тогава ще бъде много по-трудно да се справите с нея.
Склонността към завист може да бъде ехо от детството. Ако родителите непрекъснато сравняват детето си с други деца, казвайки, че те са по-добри, а детето им е по-лошо, това може да се превърне в завист.
Понякога човек има много засилено чувство за справедливост и смята, че някой има късмет за негова сметка. Между другото, в този случай човек прикрива бездействието си под факта, че просто няма късмет. Той вижда в някого или нещо причините за своите неуспехи, вместо да ги търси в себе си. И, разбира се, за всичко е виновен някой по-успешен.
Друг вариант е, когато човек не само се сравнява с другите, но има и комплекс за малоценност. И отново, корените идват от детството. Когато родителите сравняват децата си с другите, опитвайки се да посочат, че децата не се хранят добре, не знаят как да се обличат самостоятелно, естествено с най-добри намерения детето, вместо да прави всичко по-добре, започва да се чувства сам дефектен. И остава в главата за цял живот, каквото и да направи човек, той пак ще бъде по-лош от останалите.
Човек, който е на едно социално ниво с нас, е много по-завистлив. С други думи, ще завиждаме на нашия приятел, който си купи нова кола, а не на някой бизнесмен, който си купи цяла яхта. Къде сме ние и къде е бизнесменът!
Замисляли ли сте се за това какво полага човек, за да постигне това, което е постигнал? Може би той дори не трябва да завижда, а да го прегръща и да го съжалява? Работи усилено, тегли заем, недохранява и т.н. Готови ли сте за такива жертви? Имате ли нужда изобщо? Мисля че не!
Понякога хората, които са твърде взискателни към себе си, страдат от завист. Много им е трудно да разберат защо се опитват да направят всичко правилно и ясно, но все пак нищо не се получава.
Най-често завиждат хората от 18 до 27 години, а след 60 завистта напълно изчезва. Просто само с годините на мнозина им идва, че няма смисъл да се тревожат за това, което другите имат, а вместо това е по-добре да ценим тези, които са наблизо и това, което вече е там.
Понякога сравняването на себе си с другите мотивира човек да се развива, да става по-добър. Това може да се каже, че е бялата страна на завистта, но все пак ще дразни и яде отвътре.
И, за съжаление, независимо какво предизвиква завист, винаги има една единствена истина за всички причини! Завистникът се фокусира само върху външния успех, с други думи, той се опитва само да изглежда красив и богат, вместо да бъде такъв.
Оригиналната статия е публикувана тук: https://kabluk.me/psihologija/pochem-chelovek-zaviduet.html
