За побоя на Хюррем Сюлейман решава да накаже Махидевран и да я изпрати в стария дворец. Валиде обаче не изпълни волята на сина си и Сюлейман не настоя. Но от този ден той спря да я забелязва. След като отиде на поход и се върна от него, Сюлейман мина покрай Махидевран, сякаш тя не съществуваше.
Махидевран осъзна, че дори разстоянието не смекчи сърцето на нейния господар и след като научи, че първата нощ след кампанията, той извика Хюррем в покоите си, реши да се отърве от съперника си.
Махидевран страдала от чести главоболия и лекарят й дал капки, които да добави към водата. Гюлшах каза на дамата, че капките са силни и предозирането им може да доведе до тъжни последици. В главата на Махидевран веднага назря план как да се отърве от омразния съперник.
Махидевран моли Гюлшах да се погрижи тези капки да паднат върху масата на Сюлейман. Махидевран знаеше, че суверенът не обича сладко, но бременната му Хюррем обожава сладко.
Гюлшах нарежда на робинята да налее капки върху сладкото ястие и да го поднесе в покоите на господаря. Робинята чувствала, че Гюлшах и нейната господарка правят нещо лошо, но тя не можела да не се подчини на заповедта им. Разтреперан от страх, робът налива капки от сладкото ястие и го отнася в покоите на султана.
Хюррем изяде цялото ястие с особен апетит и след това се почувства зле. Лекарят, извикан от султана, накара Кюрем да повърне, което спаси живота й и живота на нероденото шехзаде.
Сюлейман разбра, че Хюррем е отровена и се досети на кого е нужно. Но първо той реши да разбере.
Сюлейман нарежда на Ибрахим да намери виновника и предупреждава, че ще понесе най-тежкото наказание. Който и да беше той.
