След като падна в робство на османците, Александра не възнамеряваше да се примири със съдбата и по всякакъв начин изразяваше недоволството си в харема. Нигяр-Хатун обаче успяла да обясни на робинята, че ако иска да стане султана, трябва да се подчини, да учи добре и да роди наследник на султана.
Александра не искаше да остане робиня, затова реши да направи нещо, да влезе в покоите на суверена.
Когато младият падишах мина през харема, Александра, противно на всички правила, вдигна глава и извика султана по име. Но и това не се стори достатъчно на руския роб. Пред целия харем Александра падна в прегръдките на султана. И тогава, в ръцете му, тя загуби съзнание.
Александра искаше Сюлейман да я забележи и запомни. И тя постигна пътя си. Младият падишах цял ден мислеше за руската робиня, а вечерта на халвета й хвърли лилава кърпа.
Александра спечели първата си победа - тя успя да привлече вниманието на падишаха към себе си и да получи покана в покоите му. Само Валиде Султанът разбра, че руската робиня възнамерява да завладее сърцето на сина й и реши да й даде урок. През нощта вместо Александра в покоите на владетеля влезе главната му наложница Махидевран.
Валиде успя да покаже на робинята нейното място, но Сюлейман не можеше да позволи решенията да се вземат вместо него. Дори тези решения да се вземат от майка му. На следващата нощ Сюлейман приел желания роб в покоите си. Александра се влюбила в султана от пръв поглед и любовта й била взаимна.
Противно на вековните традиции, султанът прекарва свещената четвъртък вечер не с главната наложница Махидевран, а с руската робиня, на която той даде ново име - Кюрем.
Хюррем очарова суверена с красотата и веселия си нрав и веднага усети силата си. Сега за Хюррем беше важно да стане любима и единствена наложница на господаря си и, разбира се, да роди сина му.
