Знаете ли, че човек може да бъде програмиран за бедност от детството си? Това е доказано, има дори такъв термин като "законът на генетичната бедност". Какво е това и можем ли да се отървем от това? Прочетете!
За пример ще взема истории, които съм чел в интернет от дълго време. Ето един от тях, казва жената.
Като дете тя често ходела на гости на своя съученик. Много пъти скачаха на дивана в хола й. Момичетата толкова харесаха тези пружини вътре, които на места вече искаха да излязат от тапицерията. 20 години по-късно една жена дойде да посети своя съученик и каква беше изненадата й, когато видя същия диван в ъгъла! Той беше още на сто години в тяхното далечно детство и едва се удържаше, за да не се разпадне. И ако в детството по някакъв начин не обръщате внимание на това, тогава вече, като възрастен, една жена, докато разговаряше със съученик, се огледа и беше изумена от бедността наоколо.
Тя седеше и мислено вароса таваните, лепи тапетите в този апартамент, изми огледалата и прозорците и пресмята колко може да струва нов диван. Тогава тя си помисли: добре, може би човек наистина е зле с парите... Мозъкът обаче даде интересни идеи. Можете да си купите евтин филм и да залепите стара маса, можете да потърсите бюджетни мебели някъде в интернет. Но освен липсата на ремонт, наоколо имаше и мръсотия. Ето защо бедността и мръсотията винаги са там? Мръсотията не е липса на пари, това е такъв манталитет...
Ето още един пример. Това вероятно е познато на почти всеки. В съветско време беше трудно да се получат красиви комплекти, хората често нямаха достатъчно пари. Така всички в бюфетите имаха красиви комплекти съдове, чаши, чаши. Те можеха да стоят там десетилетия, докато самите хора продължаваха да ядат и пият от стари ястия. Всички очакваха, че ще дойде дъждовен ден или ще дойде някакъв празник, ще дойдат сериозни хора на гости - тогава ще бъде възможно да се сложат красиви скъпи комплекти на масата.
Но не дойдоха нито празници, нито черни дни. И ястията след това или се предаваха от поколение на поколение, или се изхвърляха като ненужни, или оставени за жилище/вила под наем и др. За тези, които постоянно живеят в очакване на бъдещето, то никога няма идва. Бедност, мизерия - не са в джобовете, те са в главите на хората!
Или ето още една история. Жената цял живот е спестявала пари, за да си купи дача. Дъщерите й бяха недохранени, ядоха овесена каша на водата и носеха дяволски неща. Децата се срамуваха от външния си вид, защото вече започваха да им се подиграват. И тогава майка ми спести и си купи дача. Но сред порасналите дъщери тя не предизвика никакъв интерес, абсолютно. И имат и комплекс Пепеляшка. Това е, когато една жена съжалява за парите за себе си и дори се опитва да извади нещо от старите дрехи. Момичетата живееха с изтъркани кърпи в кухнята, а не залепяха тапетите и след това не променяха нищо, защото вече бяха свикнали с такъв живот. Бедността вече беше в умовете им, в кръвта им, в клетките им...
Това е законът на генетичната бедност. Ако децата в детството виждат опърпани ъгли в апартамент, те подсъзнателно започват да се програмират за бедност. Дори Чехов пише, че обелените стени и мръсотията влияят негативно на академичното представяне на учениците. Разбира се, в края на краищата бедността и мръсотията започват да потискат човека, а гледката на окаяна среда е програмирана да бъде провал.
Може би някой ще каже, че напротив, животът в бедност започва да стимулира човек да прави пари в зряла възраст, да се развива, да промени нещо. Може би има и такива, които са избягали от генетичната бедност, но за много голяма част тя е останала кръст за цял живот.
Можете да спечелите много пари, като кажете: „децата ми ще имат всичко, което аз нямах“, а вие, депресирани от генетична бедност, ще запазите заветните чинии за черни дни. Ще продължите да пестите от себе си, вярвайки, че „това ще направи точно това“. Защото бедността е състояние на духа. И е много трудно да се отървем от присъствието му в съзнанието, в кръвта, в клетките!
Оригиналната статия е публикувана тук: https://kabluk.me/poleznoe/chto-takoe-geneticheskaya-nishheta.html
