След като научил, че Намик е избягал, Хандан решил да се върне в имението, за да съди Йетер. Хандан смята решението на Намик за прибързано и не възнамерява да даде къщата в ръцете на Йетер. След консултация с адвокат Хандан научава, че тъй като брат й няма свои деца, племенникът ще стане първият наследник на неговия домейн.
Абидин обясни на майка си, че няма да оспори решението на чичо си и няма да вземе имението от Йетер, но Хандан няма да се откаже. Тя смяташе тази къща за своя по право и нямаше да я даде на ловеца за богатство.
Дни наред Хандан беше в кабинета на брат си, преглеждаше документи, подготвяше ги за процеса. Между този урок тя пиеше кафе в любимия си стол и се опита да нарани Йетер възможно най-болезнено и да научи живота на един „нищожен“ син.
Йетер не се намесва в спорове с Хандан. Тя знаеше, че тази къща по право и по закон принадлежи на Ферхат и Хандан не можеше да направи нищо по въпроса.
Когато обаче Хандан откри, че случаят с парите липсва в сейфа на Намик, тя предположи, че Йетър го е направил.
Обвинявайки Йетер в кражба, Хандан поиска парите да бъдат върнати. Йетър беше уморена от атаките на сестра си. И тя реши, че е време тя да разбере кой е собственикът на тази къща.
Йетър каза на Хандан, че няма смисъл да краде парите, защото те вече са нейни. Йетър каза на Хандан, че Ферхат е син на Намик Емирхан, което означава, че всичко принадлежи на него. Нямаше за какво да открадне собствените си пари.
Хандън не очакваше това. Сега тя разбра, че нито един съд няма да й върне тази къща. Хандан събра нещата си и напусна имението, в което се смяташе за любовница.
