Ферхат не може да прости на майка си, че е позволила на чичо си на 12 години да сложи оръжие в ръцете му. Оттогава Ферхат нарича майка си само по име.
Раните на Ферхат болеха и кървяха. На 12 -годишна възраст баща му е убит пред очите му, самият той е принуден да се отмъсти с убиеца, а след това е отведен от дома му, където всичко му напомня за Неждет.
Често се казва, че времето лекува. Но за Ферхат времето играеше срещу него. Той не можеше да се справи с тази болка и след това разбра, че убиецът на Неждет Аслан е негов баща.
Ферхат не можеше да разбере и да прости Йетър Аслан и не искаше да я види в дома си. Затова не се сдържах, когато тя събра нещата си и реши да се премести в Игит.
Ферхат не се приближи до майка си, дори когато тя припадна пред всички. Толкова голямо беше неговото престъпление.
Гюлсум обаче вече не можеше да мълчи. Тя казала на Ферхат, че майка им е сериозно болна. И отказва да се лекува, считайки го за наказание за греховете. И всичко това заради неговата упоритост и твърдост.
Гюлсум не знаеше, че Намик е бащата на Ферхат, така че не разбираше какво е направил Йетер, че Ферхат я държеше толкова много години.
Думите на сестра му, а след това и на Асла, дълбоко заседнаха в сърцето на Ферхат. Не можеше да спи цяла нощ и на сутринта отиде в Йигит.
Ферхат се обърна към Йетър и каза, че не може да стане тяхна майка, но е време да стане такава. Тя им дължи - на него, Гюлсум и Игит и сега не е моментът да се предаде. Тя трябва да продължи лечението си и да гледа дете на внуците си.
Ферхат успя да прости на майка си и дори да я прегърне. Йер се върна в имението и продължи лечението.
