Гюлсум трудно чувала, че Намик е убила баща й. Тя обвиняваше почти всички, че живеят под един покрив с убиеца и ядат хляба му. Гюлсум подозира Йетер, че знае истината, но мълчеше.
Гюлсум се страхуваше, че майка й, тайна от всички, ще поддържа връзка с Намик и ще му помага във всичко.
Гюлсум предупреди, че ако Йетър започне да помага на този престъпник, тя няма да я гледа повече в лицето. Тя ще загуби дъщеря си завинаги.
Намик се обади на Йетер и жената не се отказа от него, но помоли да бъде по -внимателен. Джулида, блъскайки носа си навсякъде, чу, че Йетер разговаря по телефона с Намик и побърза да разкаже на Гюлсум за всичко.
Йетер успя да убеди дъщеря си, че момичето е чуло. Но от този ден нататък Гюлсум започна да следва майка си.
Един ден, когато цялото семейство вечеряше в двора на къщата, Йетър получи съобщение по телефона. Жената отиде в къщата, за да я прочете. Гюлсум я последва.
Гюлсум си помисли, че майка й води кореспонденция с Намик и, грабвайки телефона си, прочете кореспонденцията.
Йетър си кореспондира с лекуващия си лекар. Тя беше сериозно болна - диагностицирана е с мозъчен тумор.
Гюлсум, след като научи за ужасната диагноза на майка си, се втурна да я прегърне. И тогава тя попита защо мълчи?
Йетер отговори, че не иска да ги натоварва с проблемите си.
