Имате ли приятели връстници? Например, трудно ми е да си представя, че съм приятел с хора на двадесет или с над 50 години. В момента възрастовият ми диапазон по отношение на общуването с хората е от 25 до 40 години. Може би това ще се промени с възрастта и аз, също като героя на тази история, ще разбера, че когато сте над 50, е много вредно да бъдете приятели с хора на същата възраст!
„Миналия месец се видях със съучениците си. По-точно с бивши съученици. Изминаха много години от напускането на училище, сега всички сме на 50-51 години. Казано направо, беше ми много трудно да общувам с тях. Не сме виждали някого от 15 години, а някои не съм виждал от 11 клас. Така че просто бях в шок, когато видях всички, никога не очаквах, че пред мен ще се появи кръг от стари хора. Чрез едната всички имат очила. Един съученик промърмори нещо за болките му в гърба, а друг говори за лечебния ефект на тинктурата от валериана. Това беше най-лошата нощ от известно време. Без радост, без щастие от срещата. Вече не искам да се срещам с тях, за какво да говоря следващия път, за изкуствени цветя или просто за ковчези?
Не мога да го направя. Разбира се, винаги ще се притече на помощ на тези хора, ако е необходимо, но предпочитам да се срещам с тях по-рядко. Подобна комуникация е неприятна за мен, има изключително негативен ефект, както върху психичното ми здраве, така и върху физическото ми здраве. Страшно е да си помислим, че точно вчера един от съучениците ми е бил солен спортист, но сега не се интересува от спорт и го боли гърбът. Съвсем наскоро вторият ми съученик беше оживен и се занимаваше с бизнес и сега търси начини да успокои нервите си и популяризира валериана. Съгласен съм, може би здравето ми е виновно и не знам какво ще се случи с тялото или нервите ми утре. Но съм убеден, че общуването с такива чичовци и лели, които са се погребали все още живи, има много пагубен ефект върху мен.
Избрах да общувам с млади хора! Аз самият имам деца на 20 и 25 години и обичам да общувам с техните връстници. Те са пълни със сила, весели, позитивни и не ме правят болен дядо, като бившите ми съученици. Аз, разбира се, няма да си боядисвам косата и да бия татуировки, защото външният ми вид ще предизвика само смях. Ще остана себе си, ще помоля младите хора за съвет, ще бъда непринуден и няма да ми е скучно!
Може би за някои това ще бъде изненада, но много млади момичета и момчета са много щастливи да говорят със стари хора. Те ми дават съвети, посвещавайки се в тайните на съвременния свят, аз им давам съвети, споделяйки моя житейски опит. И всичко това е добре, всички са доволни. Струва ми се, че съм заредена с младежка енергия и изглеждам по-млада! Мога да препоръчам това изживяване на дами над 50 години, той работи по-добре от всеки ботокс!
Ако нямате възможност да общувате с млади хора, то просто общувайте с децата си. Те вече са независими и възрастни личности и знаят толкова много за съвременните реалности! Пътувах с децата си на почивка и много ми хареса. Живеехме в една стая, разговаряхме до късно през нощта, танцувахме под модерна музика. И нито веднъж не се почувствах като непознат на това младежко събиране, бях пълен с енергия и щастлив!
Какво ще се случи, ако отида на подобно пътуване с мои връстници? Не бих излязъл от стаята, защото тогава някой боли крака, след това натискът скочи, после се случи нещо друго. В крайна сметка щяхме да се скараме и да си тръгнем.
Затова вече не искам да се срещам с връстниците си, винаги ще им помагам, ако е необходимо, но определено няма да успеем в никакво приятелство. Всички тези старчески ахи-въздишки имат вредно въздействие върху физическото и психическото ми здраве. Започвам да избледнявам и да ми е тъжно! "
Какво мислиш за това? Наистина ли е вредно да общувате с връстниците си, когато вече сте над 50? Какъв опит имате?
Оригиналната статия е публикувана тук: https://kabluk.me/psihologija/obshhenie-s-rovesnikami-pagubno-vliyaet-na-zhizn-opyt-pyatidesyatiletnego-muzhchiny.html
