Гайнул дълги 24 години беше в затвора за убийството на собствения си съпруг. Гайнул дълго време беше лишена от възможността да отглежда единствената си дъщеря и след напускането на затвора съдбата й даде втори шанс. Зейнеп беше там, въпреки че държеше Гайнул на разстояние. Но това също беше радост за Гайнул.
Но когато Зейнеп разбра защо майка й е в затвора, тя не можа да разбере и да й прости.
Зейнеп изтрива Гайнул от живота си. И без Зейнеп в Истанбул, Гайнул нямаше какво да прави.
Гайнул решава да замине за спокойния си роден град, но преди това тя решава да посети гроба на съпруга си Мустафа.
Пристигайки в гроба, Гайнул каза, че никога няма да отмие греховете, които е извършил. За да не му бъдат простени зверствата, които тя и дъщеря й трябваше да изтърпят.
И по-късно Гюнул добави, че съжалява, че самата тя не е посмяла и не го е убила.
- Гробът ви дори не докосва плевелите.
Гайнул заминава за родния си град и остава при приятел от младостта си. Но по-късно Джахида я намери и поиска да се върне.
Ние сме като две крила на Зейнеп. Ако го лишите от едно крило, то няма да може да излети.
Гайнул не можа да каже на Зейнеп цялата истина за този нещастен ден. Но тя реши да остане там, дори ако Зейнеп не го иска.
