Мнозина носят със себе си камъни и не искат да се сбогуват с тях. Това не винаги ще работи.
Ако в жлъчния мехур има камък в рамките на един сантиметър, тогава обикновено няма вреда от него. Тя лежи там.
Ако камъкът започне да се движи и провокира жлъчни колики с болка и всички подобни неща, тогава камъкът се сбогува.
Ако камък с размер до един сантиметър не навреди и не би запушил жлъчните пътища, тогава човек можеше да го понесе и да изчака, докато се разтвори. И при най-благоприятните условия такъв камък би се разтворил за една година. Можете да живеете с него една година.
Ако камъкът в жлъчния мехур беше с размер два сантиметра, тогава при най-успешното стечение на обстоятелствата той ще се разтвори за две години. Вероятно щяхме да живеем с него две години. Освен това голям камък е по-малко вероятно да запуши нещо. Той е твърде непохватен.
Но има и друга уловка. Колкото по-дълго голям камък лежи в жлъчния мехур, толкова по-голям е рискът от развитие на рак на жлъчния мехур. Така е подреден той, нашият жлъчен мехур. Голям камък го кара да расте злокачествен тумор.
При камък с размери два сантиметра рискът от рак на жлъчния мехур се увеличава с 2,4 пъти.
При камък с размер три сантиметра рискът от развитие на рак на жлъчния мехур се увеличава 10 пъти.
Вече не е готино. Е, тоест, можехме да се съберем и да изчакаме три години, за да позволим камъкът да се разтвори, но ракът не спи и през това време може да ни победи.
И дори повече или по-малко големи камъни могат да организират залежаване. Чували ли сте за рани от залежаване при лежащо болни? Същата история се случва и с жлъчния мехур.
Подвижен камък не събира мъх. Тоест кръвта не влиза в стената на жлъчния мехур, ако върху нея лежи камък.
Ако се опитате много, стената на жлъчния мехур ще се разпадне и камъкът ще падне. В стомаха. Понякога камъкът попада през раната в червата и може да излезе навън. Това е смешно нещо. Само за собственика на камъка това обикновено не свършва много добре.
Все още ли отглеждате камъни? Това вече не е на мода.
