Рано или късно всички попадаме на хора, на които липсва съпричастност. Това общуване може да предизвика чувство на гняв, разочарование и дори предателство, особено когато имаме остра нужда от подкрепа. Тези чувства са още по-трудни и по-болезнени, когато сме във връзка с някой, който не може да се постави на нашето място. Също така е неприятно, когато такива хора са наши приятели или членове на семейството и ние трябва редовно да се свързваме с тях.
Защо ни липсва съпричастност
За да изпитаме съпричастност, трябва да влезем в контакт с емоциите си. Хората, на които им липсва съпричастност, често са отглеждани от „студени“ родители в семейства, където избягват да проявяват чувства и дори осъждат другите за емоциите си.
В резултат от самото начало на живота си те се научиха да блокират чувствата си до такава степен, че да затвориха сърцата си. Такива хора изпитват затруднения при осъзнаването и изразяването на собствените си чувства. Разбира се, те просто не са в състояние да изпитат чувствата на другите хора и да се поставят на тяхно място.
Неемпатичните хора губят самосъстрадание, любов към себе си и се откъсват от истинското си аз. Един вид защитен механизъм влиза в действие и се затвърждава, защото емпатия означава необходимостта да се свържете с вашите чувства и емоции, включително усещане за болка, гняв, разочарование.
Защо липсата на съпричастност е лоша
Липсата на съпричастност се превръща в основна пречка за създаването на хармонични отношения. „Аз“ и „другите“ са две реалности, които се допълват и дефинират.
Един от ключовите моменти, който позволи на човека да се отдели от природата и да създаде съвременни цивилизации, беше сътрудничеството с други хора. Липсата на съпричастност ограничава възможностите за богат и интересен живот, свързан с сътрудничество на работното място и обикновена човешка комуникация.
Някои хора дори не са наясно, че не са съпричастни, така че си струва да им напомните да проявяват малко повече нежност и съпричастност в общуването.
5 признака, че трябва да бъдете по-внимателни към чувствата на другите
1. Прекомерен фокус върху себе си
Това е черта, която често остава незабелязана и не се разпознава като нещо негативно. Например някой ви разказва за проблема си, а вие обяснявате как сте решили подобен проблем. Или е трудно човек да направи нещо и вие говорите за собствените си качества, които сте успели да покажете в такива ситуации.
Всичко това е ясен знак за липса на съпричастност, защото когато тя присъства, човек се опитва да види ситуацията от гледна точка на друг човек, а не от собствената си „камбанария“.
2. Липса на такт и груба праволинейност
Съществува много тънка и едва забележима граница между искреност, прямота, откровеност и грубост, нетактичност, безпощадност. Има хора, които се гордеят със способността си да говорят откровено и директно. В реалния живот тази форма на комуникация може да бъде груба, нараняваща и насилствена спрямо другите.
В рамките на живото човешко общуване от голямо значение са както личността на събеседника, така и отношенията с него. Няма нищо добро в това да свалите така наречената си индивидуалност върху друг, да го обидите и да го поставите в неудобно положение.
3. Налагане на вашата визия и социални стереотипи
Стереотипите са чужди на истинската емпатия. Тенденцията към обобщаване и опростяване на чертите на други хора е само знак за невъзможността да се види другия в неговата цялостност, различност, индивидуалност. Емпатията предполага откритост и приемане на света на друг човек, включително с неговите недостатъци и характеристики.
Не е нужно да ги разбирате и приемате за себе си. Достатъчно е да не осъждате и уважавате нуждата на друг човек да бъде това, което иска, без да му налагате идеята си за това, което трябва да бъдете от ваша гледна точка.
4. Разпространяване на слухове и участие в клюки
Клюките са неуважение към хората, за които става дума. Когато обсъждаме други хора, показваме липса на уважение към тяхната неприкосновеност. Разпространението на информация за друг човек, независимо дали от любопитство, завист или скука, е все едно да ги експлоатирате, за да подхранвате собственото си его.
Клюките са пристрастяваща психологическа игра. Всеки от нас вижда своето отражение в обсъждания човек. Клюкарствайки за другите, ние научаваме какво биха помислили другите за нас, ако знаеха за нашите слабости и грешки. Клюките служат само за задоволяване на детския егоизъм, повишаване на самочувствието, като същевременно уврежда репутацията на другите.
5. Полезност към хората
Полезността се изразява в поведение, когато човек се стреми да превърне другите в инструменти, които му позволяват да постигне собствените си цели или да задоволи нуждите си. В други случаи това е оценка на другите въз основа на тяхната полезност за постигане на социални цели, например на работното място. С други думи, това е комуникация с хората в името на използването им за някаква цел.
Всеки човек е ценен само със своето съществуване, а не като някой, който е способен да изпълнява някаква функция. Всички сме от един и същи вид и всички заслужаваме същото уважение и внимание от страна на другите хора.
Източници: nospensees.fr, exploringyourmind.com, lifehack.org
