Напоследък ми зададоха много въпроси за вредата от соята за щитовидната жлеза. Ще се опитам да бъда ясен.
В интернет има огромно количество информация за гоитрогенния (или струмогенен ефект - увеличаване на нуждата от щитовидната жлеза от йод) ефект на соята и нейните продукти.
Нека да разгледаме какво е известно за соевите продукти.
FDA издава през 1999 г. една от най-реномираните агенции за контрол на храните и наркотиците разрешение за производители на соеви продукти обозначете ги като здравословни храни за сърдечно-съдовото здраве.
Като цяло тази организация издава такива разрешения въз основа на много сериозни доказателства, така че няма причина да се съмнявате в валидността на такова решение.
Всички знаят това сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смърт в световен мащаб в продължение на няколко десетилетия
. Следователно информацията за ползите от соевите продукти по отношение на сърдечно-съдовите рискове е от значение.През 1991 г. известни изследователи Месина М и Барнс С подчертават в работата си антиканциногенен ефект на соевите изофлавони и необходимостта от по-нататъшно проучване на тези свойства.
Сега огромен брой творби са посветени на ефекта на соевите изофлавони (даидзеин и геностеин) върху естрогена рецептори с техния блокиращ ефект върху алфа онкогенните рецептори и активиращи върху β онкопротективни рецептори. Можете да прочетете за механизма на развитие на епителни форми на рак на примера на рак на простатата в научна работа, в която участвах и аз.
Соята е основен източник на протеин. Известно е, че растителните протеини се усвояват в човешкото тяло в по-малка степен от животните. Така че тук соята е най-смилаемият протеин от всички растителни източници.
100 грама варени соеви зърна с ниско съдържание на калории от около 170 kcal съдържа 17 грама протеин и 10 грама въглехидрати, половината от които са ценна хранителна суровина за чревната микрофлора, под формата на неразтворими фибри, които не натоварват въглехидратите обмен. В соята има много малко мазнини - около 9 грама за същия обем продукт.
Освен това соята съдържа селен (изключително важен компонент на метаболизма на щитовидната жлеза), мед, магнезий, желязо, фосфор, витамини от група В, витамин К, калций и др.
Известно е също така, че соята съдържа фитати, вещества, които свързват микроелементи като йод, калций, желязо, цинк и предотвратяват тяхното усвояване. Но доста често соевите продукти са подложени на ферментационни процеси - ферментация, която унищожава фитиновата киселина и значително намалява нейното отрицателно въздействие. Така се приготвя например тофу.
С други думи, соята не може да навреди, ако човек консумира достатъчно йод. Има много йод в морски дарове, печени картофи (с кожа), боб, дори във варени яйца. Също така йодът обикновено се включва в мултивитамините, които се предписват по подразбиране на всички граждани.
Затова яжте соя на спокойствие, приемайте мултивитамини и добавяйте малко сол към храната си преди хранене (не по време на готвене) с йодирана сол.
Вашата доктор Павлова.
