Веднъж срещнала в градината смел войн, който пише красива поезия, Михрима се влюбила в него, забравяйки, че тя е любовница, а той е обикновен роб.
Ташляджали Яхя-бей също беше очарован от младата красавица и между тях се стигна до тайна кореспонденция, в която всеки говори за чувствата си.
По това време Яхя-бей служи в Маниса с Мустафа, но дори разстоянието не можеше да потуши чувствата, които изгаряха в сърцата им.
Веднъж пристигайки в Истанбул, Ташлиджа тайно изпраща писмо до Михримах, където си уговаря среща в градината. Писмото попада в ръцете на Александра Анастасия Лисовска и тя хваща влюбените с червени ръце.
Александра Анастасия Лисовска дава ултиматум на Михримах - или тя самата ще откаже на воина, или той ще загуби живота си.
Михримах, знаейки, че майката не хвърля думи на вятъра, решава да скъса с любовта си.
Но младата дама не скърби дълго време, нови чувства я завладяват отново с връщането й в столицата Малкочоглу Бали - бей.
Михрима се опитва по всякакъв начин да привлече вниманието на воина - тя търсеше срещи, пишеше писма и дори проследяваше. Бали бей обаче все още виждал само дете в любовницата.
Поетът, който служил в Маниса, все още страдал за любовницата си и при следващата им среща решил да им напомни за чувствата им.
Но Михрима го обсади рязко:
- Как смееш? Кой си ти? Сигурно сте забравили, че това е дъщерята на падишаха!
Михрима не разбуни старите чувства, а всичко защото - тя никога не обичаше Яхя. Това беше просто детска любов и сърцето и мислите й отново бяха избити от Бали - бей.
