След неуспешен аборт наложницата на по-голямата Шахзаде осъзна, че тя заминава за друг свят и на раздяла реши да предупреди Мустафа да се пази от Александра Анастасия Лисовска.
С последния си дъх момичето каза на Мустафа, че Александра Анастасия Лисовска й е наредила да го отрови, но поради любовта си към наследника не може да изпълни заповедта.
Това признание беше изслушано от Махидевран и незабавно отиде в покоите на султана, за да му разкаже за опита на Александра Анастасия Лисовска срещу Мустафа.
Какво я мотивира в този момент: отмъщение или желание да защити сина си - не е ясно, но най-вероятно и двете.
Мустафа потвърди думите на майка си и разказа на Сюлейман за случая, когато Айфсун изби лъжица супа от ръцете му.
Сюлейман, заслепен от любовта на Кюррем, разбра, че трябва да я екзекутира за покушението над по-възрастния Шахзаде и предложи Кюрем сама да направи избор: или ще вземе отровата от ръцете му и ще я изпие, или ще умре дълго време и болезнено.
Александра Анастасия Лисовска със сълзи на очи взела бутилка отрова от ръцете на султана и я изпила.
Със сълзи на очи Александра Анастасия Лисовска, мислейки, че това са последните й минути от живота, много помоли султана да защити децата им от Махидевран и Ибрахим и след това припадна.
Целият харем чакаше със затаен дъх какво наказание беше приготвил султанът за Александра Анастасия Лисовска и на сутринта ги видяха да се целуват на балкона.
Султанът даде на Александра Анастасия Лисовс не отрова, а хапчета за сън, като каза, че никога не би могъл да отнеме живота й със собствените си ръце.
Мустафа Сюлейман каза, че винаги е вярвал и сега вярва в искреността и предаността на Александра Анастасия Лисовска и посъветва да не позволи гневът да надделее над него.
Макхидевран и Мустафа осъзнаха, че Александра Анастасия Лисовска има голяма власт над султана и решиха да отмъстят на Александра Анастасия Лисовска чрез най-ценното нещо, което има.
