Нашият мозък обича да яде с вас. Тежи само около 2% от телесното тегло, но в същото време изисква за себе си цели 20% от сърдечния дебит. Цялата тази кръв трябва да доставя кислород и глюкоза в мозъка.
Проблемът е, че мозъкът ни не знае как да съхранява хранителни вещества. Той витае някъде там в своите фантазии и медитации, като изобщо не му пука за храната. Следователно мозъкът е напълно зависим от притока на кръв.
За щастие, артериите в мозъка са проектирани по такъв начин, че могат рефлекторно да регулират притока на кръв на автопилот. Тези съдове буквално съдържат мускули, които могат да направят лумена на артерия по-тесен или по-широк. Кръвоснабдяването на мозъка е пряко свързано с диаметъра на тези артерии.
Ако високото кръвно налягане притиска мозъка, тогава артериите вътре в главата се стесняват. Така по-малко кръв тече към мозъка и той няма да се подуе. Лошо е да се подува. Също така е заключен вътре в черепа. Подуването кара мозъка да се удушава срещу костта на черепа.
Ако кръвното налягане спадне, тогава артериите се разширяват и тълпа от бавни червени кръвни клетки неохотно се вплита в тях, затъвайки в басейни от глюкоза и други хранителни вещества. Ако артериите бяха тесни, тогава цялото това шествие щеше да бъде заседнало наполовина и мозъкът нямаше да получава глюкоза или кислород. Затова при ниско налягане артериите се разширяват максимално и пускат всички вътре, с надеждата, че някой ще донесе лакомство на мозъка.
Такова регулиране е ефективно в диапазона на средното артериално налягане от 60 до 150 милиметра живачен стълб. Помня история за средното артериално налягане? Необходимо е да се извади долното от горното налягане, да се раздели на три и да се добави долното.
В този диапазон артериите на мозъка му осигуряват нуждите от кислород и хранителни вещества. Но ако излезете извън обхвата, тогава мозъкът ще бъде повреден.
При ниско налягане червените кръвни клетки вече дори не се тъкат, а едва пълзят през артериите. Част от мозъка може да умре от глад.
Ако налягането е твърде високо, тогава течната част от кръвта ще тече през стената на артериите и ще насити мозъка. Той ще набъбне и ще се вклини между костите на черепа. Също лош вариант.
И това, братя, все още не сме разсеяни от всякакви кръвни съсиреци, летящи в мозъка от сърцето, или атеросклеротични плаки в стената на артериите.
Накратко казано
Ако средното ви артериално налягане е в диапазона от 60 до 150 милиметра живак, тогава кръвоснабдяването на мозъка ще се поддържа от само себе си. Няма какво да правиш там. Там всичко работи на автопилот.
И ако средното артериално налягане е извън този диапазон, тогава вече ще се състезавате с линейка и нищо няма да зависи от вас. Удобно, нали?
Изключения от правилото
Има, разбира се, изключения. Първо, този желан диапазон само средно се вписва в 60-150 милиметра живак. Всички хора са различни и може да имат опции.
Второ, ако упорито пренебрегвате повишаването на кръвното налягане, тогава мозъчните артерии ще свикнат с такова безобразие и ще изместят заветния диапазон някъде по-високо.
След това нормалното регулиране на кръвния поток вече няма да бъде постигнато. Оказва се, че високото кръвно налягане бавно сплесква мозъка ви и когато се опитате да го понижите, ще напуснете заветния диапазон, а мозъкът ви ще страда от липса на кръв.
От какво се заключава: контролирайте натиска от ранна възраст. Ако по-късно, в напреднала възраст, искате да го намалите, за да живеете по-дълго, тогава съдовете ви не винаги ще бъдат готови да ви посрещнат. Те просто ще откажат да регулират кръвоснабдяването на мозъка и ще ви оставят да бъдете погълнати от инсулт.
Мислите ли, че налягането от 190/100 ще се впише в диапазона, в който артериите на мозъка все още могат да се справят?
