Понякога животът ни поднася изненади и то не винаги добри.
Мерием беше смятана за вдовица дълги години и след 20 години научава, че съпругът й е жив и здрав.
За Мерием беше важно да разбере защо Кадир й е направил това, защо я е оставил с дете на ръце.
Кадир каза на Мерием, че Зиа-бей и Юкуп го принудиха да напусне и след това те инсценираха смъртта му.
За Мерием беше трудно да повярва, че собственият й баща и брат са обрекли нея и сина й на дълги години сълзи и самота.
Мерием много обичаше Кадир, но тя отдавна свикна с мисълта, че той вече не е между живите.
Кадир се опита да притисне съжалението и говори за болестта си и желанието си да изживее последните дни с нея и нейния син. И дори купи три билета за Германия, с надеждата съпругата му да прости и да отиде със сина си с него.
Но Мерием не можеше да нарани Керим още повече, той вече толкова трудно преживяваше новината за „възкресения“ баща. Затова написах на Кадир писмо, в което тя каза, че е била погребана отдавна.
Тя няма да може да се държи за ръце, да лежи на една възглавница с мъжа, който я е изоставил и я е предал. Мерием помоли Кадир да изчезне от живота им и никога повече да не се появява.
Любовта към сина й и гордостта се оказаха много по-силни от любовта към мъж, която дълги години стопли душата й.
Разбира се, не е ясно на какво е разчитал Кадир. Когато беше здрав и пълен със сили, той не мислеше за семейството си. И когато разбра за сериозно заболяване, той пристигна и наруши спокойствието на семейството си.
Вече са го оплакали веднъж, за което отново трябва да бъдат подложени на такъв тест.
