Още от първите дни на появата на Елиф в къщата на Йорук-ханове, Кахраман я взема под своя защита.
Кахраман вярваше, че именно те са виновни, че момичето от отчаяние се реши на сурогатно майчинство. Затова той се опита по всякакъв възможен начин да й помогне.
Кахраман неведнъж се възхищаваше на смелостта и добротата на Елиф. За да спаси детето, тя беше готова да жертва живота си.
Той беше привлечен от Елиф, въпреки че се убеди, че това е грижа и вълнение за детето.
Но когато Елиф за втори път спаси живота на неродения си син, той осъзна, че тя е по-скъпа и по-близка до него от Дефне.
Приятелят на Джалал се обади на Кахраман и каза, че майка му е взела Елиф на борда. Кахраман се втурна към болницата и по пътя се опита да стигне до Киймен-ханим и Елиф. Но никоя от жените не отговори на телефона.
Когато Кахраман стигна до болницата, на рецепцията му казаха, че всички процедури с Елиф са приключили.
Кахраман напусна болницата със сълзи на очи. Той закъснява... и той няма да има своя дългоочакван син.
Недалеч от болницата той видя Елиф. Приближавайки се до нея, Елиф каза, че не може. Тя не го направи. Синът му също живее в корема ѝ.
Кахраман, луд от щастие, прегърна Елиф до себе си. В този момент тази крехка жена го направи най-щастливият човек.
Пристигайки у дома, Кахраман не каза на никого, че синът му е жив, но в същото време каза на Киймен-ханим, че тя вече няма син.
Влизайки в стаята на Дефне, той разбра от очите й, че Дефне е щастлива, че детето го няма. Да, тя всъщност не се опита да скрие радостта си.
Кахраман осъзна, че освен Елиф, никой не е мислил за чувствата му. Нито майка, нито съпруга си мислеха колко скъпо му беше това дете. Всеки просто мислеше за собствената си изгода.
И само Елиф, въпреки факта, че носеше чуждо дете, не можеше да се отърве от него, без да говори с Кахраман.