Дълги години Мерием живееше с мисълта, че любимият й съпруг е мъртъв. Силните чувства, които изпитваше към Кадир, не можеха да бъдат потушени дори след двадесет години. Всяка година, в деня на смъртта му, тя се потапяше в спомени.
И тя зададе същия въпрос: Защо аз?
Ако беше там, ако беше жив... Всичко щеше да се окаже по различен начин. Мерием нямаше представа, че не Аллах се е държал толкова жестоко с нея, а собственият й баща и брат.
Двадесет години по-късно Кадир се появява в Истанбул и намира Керим. Само синът е свикнал да смята баща си за мъртъв и не иска да го разбере и да му прости. Керим също забранява на Кадир да се среща с майка си, страхувайки се, че тя просто няма да преживее такъв удар.
Кадир, не желаейки да развали и без това обтегнатите отношения със сина си, не противоречи на волята му, но въпреки това се опитва да го убеди.
И в една от тези срещи всичко се решава от само себе си.
Кадир отново дойде да говори със сина си, който по това време живееше в хотел. Мерием, притеснена за състоянието на сина си, решава да го посети и пристига точно в момента, когато Кадир е бил в стаята му.
Мерием, виждайки любимия си съпруг жив и здрав, тя почти припада. Керем, уплашен за майка си, прогонва Кадир.
Но Мерием иска да знае истината, защо Кадир я е изоставил преди 20 години с малко дете на ръце и сега отново се е втурнал в живота им.
Мерием тайно от сина си, отписва телефонния номер на Кадир и си уговаря среща с него. Където разбира, че нейният брат и любим баща са виновни за тежката й съдба.
Но дали Мерием ще има достатъчно сила да прости на съпруга си, защото му остава много малко да живее.
