За всички около Соня родителите бяха просто идеалната двойка. Толкова сладки, винаги заедно, подкрепа един за друг, думите са приятни един за друг. Но у дома беше точно обратното. Мама прекара целия си живот, опитвайки се да преправи баща си. По някакъв чуден начин в нея съжителстваха две съпруги. Едната е мила, симпатична, приятна жена, която винаги хвали идеалния си съпруг, когато непознати, втората е вечно недоволна, сприхава малка съпруга, която цял живот се бори с недостатъци на съпруга.
Едва с възрастта на Соня просветна, че толкова много двойки живеят по този начин. При много жени след сватбата се активира странна програма за подобряване и смяна на съпруга. И в края на краищата, горките, те вярват, че ще успеят, вярвайки, че всички мъже са несъвършени и определено трябва да се подобрят. Но всички тези опити да се разтвори в съпруг, да го направи по-добър, по-красив, по-умен, по-сръчен, водят до факта, че самата личност на жената се разтваря.
Соня беше на около 20 години, когато осъзна това и тогава твърдо реши за себе си, че никога няма да се омъжи. И с възрастта майка ми вече не можеше да се овладее, пилеше и пилеше баща си, който отговаряше нещо там, но продължаваше да бъде такъв, какъвто е бил винаги.
Майката на Соня беше много мързелива и патологично чиста. И за баща ми беше лесно да се разхожда из целия апартамент с улични обувки и по току-що измития под. И татко влачеше в къщата всичко, което лежеше неравномерно - консерви, бутилки, боя, дъски, резервни части. В целия апартамент имаше кутии с тези „необходими“ неща, но майка ми много се страхуваше да ги изхвърли. Самата Соня някак си подреди един рафт с такова богатство на балкона, така че тогава баща й влетя в нея зле.
На бащата не му пукаше, че къщата вече е ремонтирана преди 20 години, а мебелите са стари, всичко му отива. И ръцете на майка ми сърбяха да залепи отново всичко. И ако тя все пак успя да убеди баща си да направи нещо в къщата, той го направи, но много лошо. Веднъж, докато все още беше в института, Соня отиде на екскурзия с група, а татко беше в командировка, когато се върнаха, къщата беше ремонтирана. Татко не беше много доволен от това. Той измърмори нещо и се примири. Оказва се, че майка ми е наела работници по време на тяхното заминаване, те преправиха тавана и стените в целия апартамент.
Огромно впечатление на Соня направи училищният приятел на баща й. Той дойде на гости, когато родителите му бяха на работа, а самият той пееше пиле във фурната и нарязваше салатата. За Соня беше голяма изненада и наслада да види как готви мъж.
Или може би татко не искаше да помогне на мама, защото тя не се нуждаеше от помощ? Тогава Соня осъзна, че майка й не се нуждае от помощ, има нужда от зрители, има нужда от такива, които ще оценят нейните кулинарни способности, ще я похвалят, нямаше достатъчно аплодисменти. И татко я приемаше готвенето и чистенето за даденост. Следователно майка ми беше недоволна от живота, всичко беше наред за нея.
Соня все пак се омъжи, но тя твърдо реши за себе си, че няма да бъде същата като майка си, а точно обратното. Тя никога не е видяла съпруга си и ако изведнъж се навие, тя се увери, че самата тя е избрала такъв мъж, че ще живее с него цял живот и трябва да си затваря очите за недостатъците му.
Мама не можа да превъзпита баща си, той почина миналата година, а тя цяла година се оплаква, че е много недоволна от него. И сега тя живее сама, по-големите деца не искат особено да ходят при нея, добре е, че по-малката Соня е наблизо, по-често се случва. Когато мама се опитва да си спомни какъв е бил тромав баща, колко недостатъци е имал и как непрекъснато прави всичко наоколо, Соня мълчи, прехвърля темата на друг и се опитва да не спори с Стара дама.
Самата Соня е щастливо омъжена от 25 години, има възрастни деца, които са лудо влюбени в родителите си. А тя има и най-добрия съпруг, когото не смени, а прие с всичките му предимства и недостатъци!
Оригиналната статия е публикувана тук: https://kabluk.me/psihologija/ne-smogla-perevospitat-muzha.html
