След като загуби дете, Хатидже загуби ума си. Не можеше да понесе мисълта, че е убила собственото си дете. Ибрахим се опита по всякакъв начин да подкрепи дамата, но по това време Хатидже не се нуждаеше от подкрепата на съпруга си. Хатидже обвини Ибрахим за смъртта на сина си, вярвайки, че той е изпратил проклятие върху семейството им, като е поставил идоли в градината.
Валиде е загрижена за състоянието на дъщеря си, решава временно да я заведе в двореца в Одрин, оставяйки Ибрахим да изживее общата им мъка сам.
По заповед на Валиде Нигар-калфа, в отсъствието на Хатидже, трябва да помогне на Ибрахим.
Нигяр отдавна разбра, че е влюбена в Паша и всеки ден й ставаше все по-трудно да крие чувствата си.
През нощта, когато Ибрахим спеше, Нигяр не можа да устои и влезе в покоите му. Приближавайки се до спящия Ибрахим, Нигяр реши да оправи одеялото. Ибрахим, свикнал винаги да е нащрек, рязко се обърна и хвана ръката на Калфа.
Поглеждайки в очите на Нигяр, Ибрахим я привлича към себе си, поддавайки се на пристъп на страст.
За Нигяр това беше дългоочаквана и желана нощ с любим човек, но на сутринта дойде разочарованието. Ибрахим, събуждайки се и виждайки Калфа до себе си, заповядва да забравят всичко, което се е случило през онази нощ между тях, а след това го изгонва от покоите и от двореца.
Валиде успя да заличи Нигяр от списъка с разходите, така че сега тя не можеше да остане в двореца Топкапъ, защото отсега нататък принадлежи на двореца на Ибрахим. Но дори и там не беше необходимо.
Сюмбул, без да знае какво да прави с Нигяр, отива при Ибрахим за съвет. Пашата обаче не пожела да види Калфа в двореца си. И тъй като не може да остане в султанския дворец, тя нарежда Нигяр да бъде изпратена в стария дворец и да се омъжи.
Ибрахим се опита да забрави нощта, прекарана с Нигяр, но страстни моменти изплуваха в паметта му отново и отново.
