Много често темата се повдига в разговори за проблема с общуването между бащи и деца. Отношенията между поколенията са различни, нещо да се посъветва или нещо, което да се реши само в конкретна ситуация. Днес статията е посветена на децата, които възприемат грижите на родителите си като нещо негативно. Те си мислят, че мама и татко ги получават, искат повече свобода, искат да не бъдат докосвани. Ето историята на едно момче, което също мислеше така.
„Уморени, колко са уморени... Постоянно ме карат да правя нещо, постоянно искат нещо, как ме накараха!“ Момчето си правеше домашните и беше много ядосан. Мама пак го смъмри за нещо, не, не грубо, а спокойно, говореше като малка, а той вече е на 10, възрастен е. Беше някак обидно, че го третират като бебе, тогава момчето го взе и просто написа бележка на родителите си: „Оставете ме вече на мира“. Той честно постави бележката в ръцете на татко и си легна.
На сутринта родителите ги нямало, когато момчето се събудило. Отиде до банята да се измие, а след това отиде в кухнята да закуси. В мивката нямаше мръсни чинии, само една от мръсните му чинии от снощната вечеря. Момчето изсумтя недоволно и изненадано и бръкна в хладилника за закуска. Но там, както и преди, за него нямаше закуска и момчето трябваше да си изпържи яйцата.
Както обикновено, на масата нямаше пари за училищен обяд. А копчето, което се беше свалило вчера от училищната риза, все още лежеше там, където го беше сложило момчето. На рафта за него бяха чисти гащи и чорапи, както винаги. Беше някак странно, сякаш родителите бяха изчезнали някъде през нощта. Сякаш мечтата на момчето се сбъдна: той остана сам, той беше оставен ...
Момчето се приготви и отиде на училище, когато се върна, родителите му не бяха вкъщи. Той дори беше уплашен, не знаеше какво да мисли, но не се обади. Час по-късно родителите се върнаха, оказва се, че са отишли на кино след работа, без сина си. Мама бързо приготви вкусна вечеря, сложи татко и себе си, оставяйки част за момчето в тигана. Родителите не мълчаха, не пренебрегваха детето, но никой дори не го попита какви оценки получи днес, как се справя със съучениците си и колко го питаха. Никой не му е казал да си обуе чехли, въпреки че момчето си ги обува, бързо осъзнавайки, че подовете са студени.
Родителите гледаха телевизионно предаване и момчето седна до тях. Мама и татко не изгониха сина си, учтиво му отговориха, ако попита нещо, но родителите обсъдиха трансфера изключително помежду си. Просто го изоставиха, както поиска.
Момчето се почувства някак гадно на сърцето, облече сако, ботуши и излезе на улицата. Оказа се, че ходенето, когато е тъмно и няма връстници, е доста скучно. Освен това родителите дори не казаха нито дума след него, което означава, че не са му забранили, а това е двойно безинтересно. Момчето се върна.
Той влезе в стаята си, но леглото му не беше оправено, а родителите му вече бяха в стаята си, весело обсъждаха нещо и се готвеха за лягане. Момчето се приближи до майка си и й каза да не забравя утре сутринта да му остави пари за обяд.
На следващата сутрин всичко беше същото: родителите бяха на работа, немитата чиния на момчето беше в мивката, нямаше закуска в хладилника, но парите за обяд бяха на масата. Беше празно и тъжно. Тръгвайки за училище, момчето написа на родителите си нова бележка: "Извинете, моля, не ме оставяйте сам!"
Нищо невероятно не се случи с това момче. Сам си намери чисти дрехи, сам си приготви закуската, написа си домашните, дори успя да зашие копче на ризата си. Той просто узря, успя да разбере, че родителите му не са го хванали, родителите му се грижели за него!
Оригиналната статия е публикувана тук: https://kabluk.me/psihologija/odnazhdy-malchik-ponyal-chto-roditeli-ne-dostavali-ego-a-zabotilis-o-nem.html
