Султан Сюлейман държал пленена испанска принцеса Изабела в ловна хижа, отвлечена от корсари. Сюлейман не възнамерявал да дава принцесата на испанските посланици, но решил да я използва за политически цели.
Принцесата, осъзнала, че не може да избяга от ръцете на варварите, решила да се изгори жива и да запали стаята си. Изабела успява да бъде спасена и за известно време по заповед на владетеля е настанена в двореца Хатидже.
Хюррема Лисовска, след като научи за това, веднага отиде да посети съперника си. Под предлог, че посети сина на Хатидже, Хюррем отишла в стаята на затворника.
В това време принцесата спеше сладко и не чу как са влезли в стаята й. Хюррем се приближи до спящата принцеса, хвана грубо брадичката й и поиска да отговори дали е близка със Сюлейман. Изабела се закле, че не се нуждае от господаря си. Тя е негов заложник.
Хюррем напуснала принцесата за известно време, но след като научила, че принцесата е върната в обновената ловна хижа, решила да я посети отново.
Влизайки в стаята на затворника, Хюррем видя огърлица на врата си, която владетелят направи със собствените си ръце.
Хюррем разбра, че принцесата изпитва нежни чувства към господаря си, защото в противен случай нямаше да приеме подаръка му. Хюррем предупреди принцесата, че ако не изостави мъжа си, ще се сбогува с живота.
В живота на Александра Анастасия Лисовска се появи съперник, който не беше като тези наложници, от които тя толкова лесно успя да се отърве. Този път пред нея беше самата принцеса. Хюррем разбира, че заплахите не могат да се отърват от съперницата й и решава да й изпрати отровен подарък.
