Хюррем знаеше, че Ибрахим подкрепя Махидевран и Мустафа и мечтае да го унищожи. След като научила от Гюл-ага, че млада жена живее в ловна хижа и Ибрахим често я посещава, Хюррем решава, че пашата си е придобил нова страст. Хюррем веднага отива при Хатидже и с тъжен поглед й съобщава тази новина.
Хатидже много обичаше Ибрахим и се страхуваше да не го загуби. Мисълта, че Ибрахим може да е с друга жена, замъгли ума й. Едва дочакайки съпруга си, Хатидже поиска да обясни каква жена посещава в ловната хижа.
Ибрахим не можа да каже истината на дамата и отговори, че това е държавна тайна. Хатидже напомни на пашата, че той е просто слуга, а тя е член на управляващото семейство. И негово задължение е да служи на Османската империя, а следователно и на нея. Ако тя не съществува, тогава Ибрахим ще загуби всичко, което има. Включително и доверието на суверена.
Думите на Хатидже удариха пашата болезнено. Любимата му господарка му напомни, че той все още е същият роб, който е длъжен да й служи.
Ибрахим каза на Хатидже, че в ловната хижа живее испанска принцеса, която е отвлечена от корсари. И именно владетелят даде заповед Изабела да бъде настанена в ловна хижа. Ибрахим, също по заповед на суверена, е длъжен да я посети и да се поинтересува за здравето й.
Хатидже осъзна, че в пристъп на гняв е изпуснала обидни думи, но нищо не може да бъде върнато обратно.
Ибрахим прости на любовницата си, но утайката от думите й се настани дълбоко в душата му.
