Има една много добра фраза на тази тема – „Помислете преди да кажете нещо на детето си, по-късно това ще стане негов вътрешен глас“. И наистина е така.
Почти всички нагласи, които водят хората през живота, се залагат преди 5-годишна възраст и несъзнателно това ни съпътства до края на живота ни.
Мисля, че всички ще се съгласят, че обичаме децата си и искаме само най-доброто за тях. Но понякога от добри намерения родителите разбиват веднъж завинаги психиката на детето. И вече в зряла възраст тези деца отиват при психолози, за да премахнат последствията от думите на родителите си.
Ще напиша списък с най-разрушителните фрази, които не трябва да казвате на децата си:
Ти си грозен/ти, дебел/ти, глупав/ти, странен/ти и т.н.
Всяка подобна характеристика залага в детето установяването, че то наистина е такова, защото човекът, който го обича, говори за това и то не може да лъже.
С възрастта, в зависимост от характера, такова дете или ще се бори с този глас, или ще му се подчинява. Борбата ще бъде да се елиминират причините за постоянното несигурност. И дори всичко да е наред, той ще намери причината, поради която всичко е лошо при него. А да се примириш означава да вкараш себе си и да бъдеш точно същият, както му беше казано някога.
Ти си непоносима, писна ми от теб, защо ме наказват така?
С тези думи вкарвате в подсъзнанието на детето, че му е трудно и не можете да го понесете, че не се радва за вас и си мислите, че сте наказани и детето ви е виновно за това.
С възрастта подобни нагласи водят до факта, че детето или се подчинява на думите ви и започва да се държи непоносимо и да ви наказва, или се бори с него, опитвайки се да угоди на всички. Той става угодник на всички, без да мисли за своето благополучие.
Щеше да е по-добре да не си роден, ти си бреме за мен, ще те дам в сиропиталище / Баба Яга
С тези думи обричате детето на оцеляване. Той губи подкрепата на най-обичания и важен човек в живота си. Смята се за ненужен и излишен.
С възрастта, по вече ясен сценарий, той избира два пътя. Или се примирява с факта, че никой не се нуждае от него и че не е добре дошъл никъде. В този случай животът му ще бъде постоянно на ръба. Или ще започне да се бори за оцеляване, но никога няма да може да изгради доверчиви отношения с никого и никога няма да може да се довери на никого и да стане щастлив. Въпреки че може да успее в живота.
Не е страшно, ако тези фрази са избягали случайно и след известно време, когато вече сте се охладили, казвате, дори ако на едно малко, както ти се струва, дете, което нищо не разбира, че грешиш и се срамуваш от думите си.
Когато изгладите изреченията си с насърчителни думи и кажете, че сте уморени / имате трудно време / искате да си починете, но бебето не е виновно, ти все още го обичаш, той разбира, че това, което се случва, не е негова вина, че е обичано, важно и ценен.
В този случай нищо не застрашава здравето му и той ще израсне с увереност, че е добър човек, а също и със способността да признайте грешките си и разберете, че всеки може да греши, но винаги има възможност да коригирате думите си и да станете по-добре е.
