Сватбата на Хатидже и Ибрахим продължи 15 дни. От държавната хазна се изразходва много злато, което предизвиква недоволство сред хората и еничарите.
Главнокомандващият на еничарите Мустафа-ага попитал Ибрахим кога ще тръгнат на нов поход. Но Ибрахим отговори, че не е минала година, откакто се върнали от Родос. Голям поход изисква добра подготовка, така че в близко бъдеще походът не е планиран.
Еничарите не се удовлетвориха от такъв отговор и се ядосаха. Междувременно в Египет Ахмед паша вдигна бунт срещу Сюлейман и Ибрахим отиде да накаже бунтовника.
Сюлейман с Хюррем и деца решават да отидат на лов в Одрин. Еничарите решават да се възползват от отсъствието на султана и Ибрахим и да вдигнат бунт с искане Ибрахим да бъде отстранен от поста велик везир и да тръгне на нов поход.
В Одрин Мустафа, копнеещ за майка си, поиска да се прибере вкъщи. Сюлейман нарежда на Хюррем с децата да се върнат в столицата, а самият той решава да ловува още малко.
Каретата на Хюрем потегли към столицата точно в момента, когато започна бунтът и Хюррем беше принудена да се скрие в двореца на Хатидже. Бунтовниците обаче решили да не докосват двореца на султанското семейство. След като победиха града, те отидоха в двореца на Ибрахим с намерението да го изгорят.
Матракчи и Лука, като единствените мъже в двореца, се заели да защитят жените и решили да ги скрият в мазето.
Хатидже обаче, бягайки от бунтовниците, се търкулна надолу по стълбите и загуби съзнание. Люк реши да занесе любовницата на безопасно място в ръцете си. Но той беше прострелян в гърба със стрела.
Сюлейман, като научил, че еничарите вдигнали бунт в негово отсъствие, побързал да се върне в столицата. Султанът разбра, че ако изпълни искането на бунтовниците, ще загуби авторитета си. Сюлейман нарежда да му доведат Мустафа-ага, за да изслуша искането му.
Доволни еничари решават, че султанът се е уплашил и ще изпълни всички условия. Падишахът обаче лично лишил главата на подбудителя на бунта, а след това заповядал главата му да бъде хвърлена в краката на еничарите.
Сюлейман успява да потуши бунта на еничарите и да накаже предателите. Бунтът обаче не мина без последствия. Хатидже, бягайки от бунтовниците, загубила нероденото си дете.
Ибрахим не беше отстранен от поста си, но загуби правото да стане баща.
