„Дънки на театър е просто неуважение към другите! Ако имаш пари за билет, ще има пари и за красиви дрехи! Прочетох този вик от сърце в блога на един театрал, за когото всяко пътуване до театъра е голямо събитие. Той е внимателно планиран, очакван с нетърпение, отделен е бюджет за него, планиран е гардероб за него. Всеки път е различен, но винаги тържествен, подчертаващ трепета от единството с красивото.
И тогава се сетих за себе си. Роден съм и израснал на село, живях в малък град, но винаги ме е влечела красотата. Изпънати изпод козите и кравите. Простира се от сеновал и селска дискотека.
Пътуването до кафене или, не дай си Боже, на ресторант или театър не е за да отидете на пекарна. Дори с такси, което нашите хора не ползват поради простотия и бедност. Това е действие, което изисква подготовка. Но това беше преди. Колкото по-зрял ставах и на колкото по-демократични представления ходех, толкова повече разбирах, че целият този антураж е по-вероятно само за теб. И че е чисто руснак.
Спомняте ли си как Фрося Бурлакова реши да облече вечерната рокля на майка си в московски ресторант? Това беше нейното собствено преживяване за момента. Момиче от сибирската пустиня в столична институция е събитие. Но за московчани това е практически ежедневие. Кино от съветските 60-те години, а днес е още по-актуално.
Кафенета и ресторанти са навсякъде, където можете просто да отидете да хапнете. Това не са VIP-луксозно-елитни заведения, от които ще бъдете изхвърлени или не пускани за неподходящ външен вид, отпадане от общия фон, създаден от маса жени и мъже, изхвърлени на парчета, които счупиха касичка за такива случай. Няма нужда да се обличате повече. И слава Богу! Но има и такива, за които тя все още е свещена.
По време на последното пътуване до театъра на мюзикъла нарочно погледнах публиката много внимателно. Имаше и такива, които като мен носеха основата под формата на обикновен панталон и водолазка с шал. Но имаше и жени, които очевидно се обличаха нарочно. Кадифени рокли с деколте, високи токчета, коса и грим за случая. И те бяха склонни да гледат отвисоко на хора като мен с изтънчени пръхтящи погледи. На практика ги чух. Е, разбира се, толкова са объркани, докато други са с опашка и без мъниста.
Преди няколко години попаднах на снимка от лондонски театър, където зрител, който присъстваше на представление с една голяма световна звезда, снима залата. И ме изуми! Първо хората в залата бяха с храна! С нормална храна: бургери с кетчуп, сандвичи с топено сирене и т.н.
И второ, те бяха в ежедневни дрехи, в които ходят в обикновения живот. Тениски, дънки, кожени якета, дънки, кецове и кецове... Хората дойдоха на шоуто. Хората гледаха представлението, а не как са облечени съседите им от щандовете. И е много възможно тези хора да ходят на театър редовно, ежеседмично, да гледат много, много постановки, да фокусират вниманието си върху сцената и актьорската игра. Те не трябва да се притесняват какво може да си помисли една дама с кожена боа, която може да иска да се облича. И дамата не хвърля презрителни погледи към младежите по дънки и маратонки. Нейният тържествен или причудлив външен вид е само нейно решение и нейна работа.
И според моето скромно мнение е по-лесно за вас и за театралните дейци, които разбираемо трябва да се дразнят само от обажданията по мобилни телефони.
Между другото, много е интересно как самите актьори се отнасят към публиката в дънки или други ежедневни дрехи? Смятат ли го за обида за момента на единение с изкуството?
И как се чувстваш по този въпрос? Мислите ли, че е необходимо да се обличате в театър или ресторант?
Автор: театралка без мъниста и токчета
