Любовта на Ибрахим и Хатидже била забранена. Тя е любовница, а той е просто роб. Влюбените мечтаеха за събиране, но разбраха, че Валиде и султанът никога няма да дадат благословията си за брака си.
Освен това Валиде и султанът решават да сгодят Хатидже за учителя на Мустафа Мехмед Челеби и дори празнуват годежа. Хатидже разбра, че Ибрахим заради любовта си може да загуби живота си. Затова смирено наведе глава пред ударите на съдбата.
Отивайки на военен поход до Родос, Ибрахим обеща на любовницата си, след като се върне, да разреши този въпрос и да напусне двореца, държейки любимата си здраво за ръка. Ибрахим обаче не успя да изпълни обещанието си.
Връщайки се от военна кампания, Ибрахим научава, че годеникът на Хатидже е болен от консумация. Ибрахим се надяваше, че султанът ще отмени сватбата, но вместо това Сюлейман отложи сватбата и изпрати най-добрите лекари да лекуват Челеби.
Ибрахим осъзна, че е загубил и знаеше, че не може спокойно да гледа на страданието на любимата си. Ибрахим решава да напусне Османската империя и да се върне в родната си Парга.
Преди да замине, Ибрахим написа две писма. Един до Сюлейман, в който той разказва за отказа си от всякакви привилегии и титли, както и за любовта си към Хатидже. А дамата призна, че е избягал, защото не е успял да изпълни обещанието си.
Ибрахим заминава за родната земя, където намира баща си рибар и брат близнак Нико.
Сюлейман обаче бил обиден от бягството на Ибрахим и той възприел тази постъпка като предателство. Султан Сюлейман изпраща стражи с писмо до Парга, в което нарежда на Ибрахим да се върне. Сюлейман предупредил пашата, че ако откаже, охраната в Топкапъ ще го доведе насила.
Ибрахим разбира, че в османските земи го очаква смърт. Но той не посмя да не се подчини на заповедта на господаря.
С тежко бреме на душата и с мисълта за неизбежната смърт Ибрахим и семейството му отиват при владетеля.
