Мария отдавна е напуснала родната земя. Самата тя е родена в селото, израснала там. Когато завършва училище на 17-годишна възраст, тя отива да получи допълнително образование в града.
Мария винаги учи добре, така че ученето в института беше много лесно за нея. Обичаше да седи в час, да учи, да прави домашни и дори да се явява на изпити. Тя също обичаше града. Място, където на човек се предоставят огромен брой възможности за всеки вкус. Момичето дори мечтаеше да получи любимата си професия възможно най-скоро, да намери добра работа и да срещне единствената си любов. Като по филмите, нищо по-малко!
Оказа се, че не на всеки мечтите остават извън реалността. Мери има голям късмет. Тя завърши, намери си работа и две години по-късно се омъжи. Добър човек, отговорен, работлив, като Мария, без лоши навици. Те започнаха да живеят душа в душа, родиха син, малко по-късно дъщеря.
Те дори успяха да се сдобият с апартамент, купиха го с трудно спечелените си пари, без помощта на близки и без ипотека. А за новогодишните празници Мария онемяла от новината на роднини от селото. Те поставят жената пред факта, че тези празници ще й посетят. Въпреки че Мария изобщо не беше готова за такъв обрат, тя не отказа на близките си. Реших, че тъй като роднините ми идват на гости, трябва да ги посрещна както трябва.
Семейството пристигна рано сутринта. По това време Мария беше изпекла вкусни меденки, купи вкусно скъпо кафе. Но селяните явно не бяха свикнали с такава напитка, дори не я пиеха. Изхвърлиха всичките си неща, казаха, че смятат да се отбият за момента с други роднини и непременно ще се върнат вечерта.
Мария имаше време да си купи хранителни стоки. Смятала, че трябва да почерпи селските си роднини с нещо специално, затова взела още пари със себе си и тръгнала към супермаркетите. Жената купи скъпо френско шампанско, всякакви чужди плодове, червен и черен хайвер, всякакви сирена, гъска за печене, червена риба. Избрах най-добрите, скъпи, вкусни и висококачествени продукти. И тя започна да готви вкъщи.
Няколко различни салати, канапета с червена риба, тарталети с хайвер, плодове и сирене. След това изпекох гъска, а към нея броколи с черен пипер и сирене. Масата се оказа празнична, разнообразна, вкусна!
Мария беше толкова щастлива, че вече може да почерпи любимите си хора с лакомства. Но те не бяха и не бяха. Появиха се в 10 часа вечерта, вървяха се около масата с недоволство. Мария се притесни, изведнъж нещо се случи, но никой дори не се сети да й обясни нещо. И един роднина остана онемял:
— И какво правиш тук? Сякаш сме някакъв крал. И все пак, каква храна е това? Някаква трева, нищо за ядене. Това хайвер ли е? Да, не е така, този определено не е истински! И какво е това? гъска? И че беше невъзможно да се пържат обикновени котлети и да се нарязва свинска мас? Няма ли картофи? Тук картофите са нормална храна.
Мария, почти разплакана, изслуша неблагодарния гост, а след това помоли всички да си съберат багажа и да се върнат в селото си, да ядат картофи. Тя готвеше за тях, полагаше много усилия, за да им угоди. И те, видите ли, не харесаха храната!
Какво мислите, правилно ли направи Мери? Или трябваше да изтърпи думите, които заваляха върху нея. Все пак селяните не бяха свикнали с такава храна, искаха да е по-проста и Мария устрои угощение. Или е направила всичко както трябва?
Оригиналната статия е публикувана тук: https://kabluk.me/poleznoe/poprosila-rodstvennikov-sobrat-veshhi-i-uehat-posle-togo-kak-im-ne-ponravilis-ugoshheniya.html
