Всяка наложница мечтаеше да даде син на султана. Но Кюрем-хатун беше сигурен, че суверенът ще даде не едно шехзаде, а много. И всяка бременност Хюррем беше сигурна, че ще се роди бъдещ наследник.
Хюррема Лисовска е първата, която роди Шехзаде, на когото Сюлейман даде име в чест на дядо си Мехмед.
За втората бременност Александра Анастасия Лисовска научи случайно, като покани гадателка в покоите си, за да й направи амулети. Гадателката приготви амулети и веднага каза, че Хатун е бременна.
Щастливата Хюррем Лисовска, обеща на суверена, че ще даде още едно шехзаде. Всевишният обаче нареди по различен начин и даде на Хюррем малко чудо - момиче.
Хюррем, като научи, че дъщеря й се е родила, започна да крещи и да обвинява Нигяр, че са убили нейното шехзаде, и вмъкнаха момичето в нея. Хюррем отказала да храни дъщеря си, предлагайки да я даде на кърмачка.
Валиде Султан се зарадва да види внучката си и в отсъствието на султана даде на момичето името Михримах, което означава срещата на слънцето и луната.
Нигяр не знаеше как да накара Хюррем да се влюби в собствената си дъщеря и я помоли да се грижи за детето, визирайки, че е заета.
Хюррем, останала сама с малката Михримах, я притисна до гърдите й, казвайки, че това са законите в този дворец. Ако не си роден шехзаде, тогава и ти няма да видиш щастие. Хюррем обеща, че винаги ще обича, защитава и защитава дъщеря си.
Махидевран, след като научи, че Хюррем има дъщеря, побърза да поздрави съперника си за раждането на Шехзаде. На което Хюррем отговорила, че ще ражда още един султан шехзаде. И не само един. Но Махидевран вече дори няма да може да роди дъщеря. Все пак султанът няма да я докосне повече.
И тези думи на Хюррем Лисовска се оказаха пророчески.
