Когато тялото ни разгражда протеините, ние получаваме много излишен азот. Бъбреците се опитват да го отделят като урея. Ако бъбреците са болни и ще откажат в близко бъдеще, тогава е по-добре да не хвърлят допълнително азот. Ако спасите бъбреците от излишния протеин, тогава те ще издържат по-дълго и няма да е необходимо да ходите на хемодиализа няколко пъти седмично.
Човек може просто да спре да яде протеин. Но без него няма да оцелеем. Ако рязко ограничите протеина, тогава тялото ни ще се разболее и не е ясно веднага какво е по-лошо за него - самата бъбречна недостатъчност или такава брутална диета.
И за този бизнес бяха изобретени кетонни аналози на аминокиселини. В тях няма азот. Попаднали в тялото ни, тези неща лесно се превръщат в ценни аминокиселини, а излишният азот в кръвта не се добавя. Напротив, част от азота се използва за превръщане на тези аналози в пълноценни аминокиселини.
Такъв фокус се обръща в крайните стадии на бъбречна недостатъчност, когато хемодиализата вече се очертава на хоризонта. Такива аналози не могат да заменят всички протеини в диетата, така че се добавят само към диета с ниско съдържание на протеини.
Проблемът е, че е скъпо.
Проблемът е, че за някои хора цената няма значение и те ядат тези неща като бонбони с грешна цел.
Третият проблем е, че това са нови инструменти и безскрупулните производители продават всякакви глупости на неопитни потребители или подмятат истински аналози на тези, които не се нуждаят от тях.
В този случай те се опитват да продадат обикновени аминокиселини за спортисти или набори от протеини и аминокиселини за любителите на кетогенна диета или дори просто ферментирал протеин като в соевия сос. Не е това.
Тези лекарства се наричат кетонни аналози на незаменими аминокиселини. Те се дават на пациенти с бъбречна недостатъчност, за да се забави преминаването към хемодиализа.
