Султан Сюлейман мечтае да превземе остров Родос, който предците му не успяват да превземат. След дълга подготовка той с армия от еничари излиза към Средиземно море, уверен, че ще се върне в османските земи с победа.
Родосците обаче не възнамеряват да се предадат и когато османските кораби се приближават до техния остров, те преминават в настъпление.
Много османски кораби потъват, а султанската галера също е в бедствие. Султан Сюлейман разбра, че сега само чудо ще ги спаси и нареди на Ибрахим да се моли.
Междувременно в двореца Топкапъ идва скръбна новина: султанската галера потъна и съдбата на суверена все още е неизвестна.
Но явно Всевишният е обичал много Сюлейман, тъй като той му е дал живот. Султан Сюлейман и Ибрахим избягали и успели да закачат знамето си на крепостта Родос.
Султан Сюлейман с армията си извоюва победа и още на първия ден в джамията на Родос решава да извърши намаз. Но Сюлейман не очакваше, че тук ще го чака опасност. Един от воините решава да убие османския султан, като забива в гърба му кама, принадлежаща на османската династия.
Воинът, насочен към гърба на султана, пусна кинжала от ръцете му. Но Ибрахим видя опасността навреме и покри господаря с тялото си, като пое удара върху себе си.
Ибрахим беше спасен. Сюлейман в знак на благодарност казал на приятел да иска каквото си поиска. Ибрахим скромно попита: „Не ми отнемайте живота“.
Сюлейман обеща, че няма да отнема живота си. Но за съжаление години по-късно той ще забрави за това обещание.
