Чувствата на Ибрахим и Хатидже Султан бяха взаимни. Но и двамата разбират, че султанът няма да даде своята благословия за брака им. Хатидже е господарката, а Ибрахим е обикновен роб. Не можете обаче да поръчате сърцето си и когато Валиде каза на дъщеря си, че Сюлейман търси подходящ кандидат за съпруга си, Хатидже реши, че е по-добре да умре. Веднъж вече била омъжена за стар паша, втория път дамата не искала да търпи такова нещо.
Този път Сюлейман лично избра съпруг за любимата си сестра. И погледът му падна върху учителя Мустафа Мехмед Челеби, син на уважавания велик везир на Османската империя.
Сюлейман съобщи на сестра си добрата новина – още преди военната кампания те щели да играят годеж. А след кампанията тя ще стане омъжена жена.
Нито майка, нито брат видяха тъжния поглед на Хатидже. Само Хюррем, Махидевран и Гюлфем знаеха как грижата за близките наранява сърцето й.
Хатидже била възпитана в строги условия и почитала традициите на своя народ, затова смятала за голям грях да върви против волята на майката и султана. Но тя не искаше покорно да преклони глава пред удара на съдбата. Хатидже решава, че смъртта е по-добра за нея от брака с нелюбимата си. Хатидже решава да сложи край на мъките си, като вкуси отровата.
Гюлфем открива любовницата сутрин в леглото с бутилка в ръце. През това време лекарят пристигна навреме, успя да върне Хатидже от другия свят. Но нито Валиде, нито султанът разбраха за този инцидент.
Хатидже нямала сили да се бори повече и решила да се примири със съдбата си. Хатидже изпраща на Ибрахим прощално писмо, в което казва, че няма да се противопостави на съдбата, подготвена за нея и ще стане съпруга на любимия.
И се надява да се срещне с Ибрахим в райските градини.
