Наскоро уредихме среща на съученици, но аз лично нямах много впечатления от събитието. Просто бях разочарован от старите си приятели, изобщо не очаквах, че ще се пренебрегнат така. Разбирам всичко, липса на средства, трудни времена и така нататък, но когато една жена избере за себе си такъв тежък кръст и въпреки факта, че всеки ден се влошава, той продължава упорито да се движи към целта си, това вече е бюст.
Ще ви разкажа за една съученичка Луда. Тя беше много красиво момиче в училище, напорист, местен лидер, просто не можеше да седи неподвижно. Всички й пророкуваха блестящо бъдеще, кариера, успех във всичко. Беше толкова готина, тъй като всички я обичаха, всички бяха приятели с нея. Но след това нашето пъргаво момиче, въпреки факта, че имаше възможност да замине за друг град и да отиде в колеж, тя отиде в местното професионално училище. Много странно нещо за човек с "брилянтно" бъдеще.
Още на 20-годишна възраст Луда изскочи да се омъжи за общата ни съученичка, тиха. Той оставяше цялото училище да се лигави по нея, но тя винаги избираше момчетата, които да й паснат, и поздравяваше Мишка през всеки друг път. И тогава изведнъж те имат любов. Веднага стана ясно, че Людка ще смаже Миша с авторитета си. А тя се усмихна лукаво и каза, че има големи планове за този малък човек. Мечката бързо се превърна в кокошка, която безпрекословно изпълни всички желания на жена си.
Между тях няма любов, но Луда все пак ражда и ражда. Веднага един след друг, сега имат три, а съученик казва, че всяко бебе е планирано за тях. По някакъв начин Луда успява да се справи с майчините си задължения, а също така пое работа на непълно работно време. Пече някакви баници по поръчка, тъй като е обучена за готвач. Съпругът не може да осигури семейство, разбира се, жена, три деца, куче, ипотека! Луда помоли майка си да седи с внуците й, докато тя работи, но баба й отказа. Тя не разбира защо е било необходимо да се отглежда бедността.
Мечката е като износен лимон, чувството, че не може да си изкарва храна, горкият. Вечер работи като пазач, а и вкъщи не седи. Луда винаги измисля някакво занимание за него. И той сам направи ремонта и смени всички водопроводни инсталации със собствените си ръце.
Най-голямото дете на Луда е невъзможно да учи, защото в къщата винаги има шум и глъч, а той отиде в първи клас. Това ни каза нейната приятелка. Там по принцип децата имат малка разлика във възрастта, те са на 6 години, на 4 години и на 2 години. Луда е престанала да се справя напълно, тя се срива на децата заради всички проблеми.
Наскоро най-малката дъщеря на Луда отиде на детска градина и жената успя да си намери нормална работа. Там тя не просто работи, а си почива от цялото сепаре. Луда дори няма време за себе си. Една наша съученичка, когато видя напълнялата, подпухнала и неподредена Люда, не се сдържа и каза, че изглежда ужасно и че всички очакваме нещо различно от нея. Грубо, разбира се, но дори съм съгласен с нея, макар че си мълчах.
Луда се разплака, сигурна е, че щастието е в семейството, иска още деца, в плановете си да роди поне още две! Но това наистина ли е щастие? Изобщо не живее, изморена е, биела се, измъчвала съпруга си. Цял живот той тича от дете на дете, от печка до моп и вярва, че това е щастие!
Колко жалко за такива жени, водени от майчински задължения. Какво са им внушили родителите, че щастието е в децата, че щастието е да стои на печката до смърт и да пере памперси? Аз не разбирам това! Обичам децата, мъжът ми също, но наистина ли е толкова нормално да живеем като Луда и Миша?
Оригиналната статия е публикувана тук: https://kabluk.me/psihologija/tak-zhalko-izmuchennyh-materinskimi-obyazannostyami-zhenshhin.html
