Връщайки се от военна кампания, Сюлейман мина покрай Махидевран, без дори да я погледне. Махидевран разбира, че губи разположението на султана и обвинява Хюррем за всичко.
Махидевран решава да предприеме отчаяна стъпка – да отрови руския роб. Но планът й не беше предопределен да се сбъдне и Хюррем и нероденото й дете бяха спасени.
Сюлейман нарежда на Ибрахим да намери виновника и се заклева лично да го накаже. Междувременно Махидевран нарежда на Гюлшах да накара роба, който е дал отрова на покоите на султана, да млъкне. И Гюлшах направи. Тя удуши робинята с възглавница, а след това я обеси.
Всички в харема решиха, че момичето се е наказало за предателство. Сюмбюл обаче казал на пазача на стаите, че е видял Гюлшах в харема. Прислужницата беше нервна и развълнувана.
Ибрахим предполага, че Хюррем се е опитала да отрови Махидевран. Той нарежда да доведат Гюлшах в покоите му. Прислужницата, получена от пазач на покоите в лицето, веднага призна всичко. Тя каза, че изпълнява заповедта на господарката си, и обеси робинята, за да не признае всичко. Ибрахим каза на Гюлшах да млъкне и да не клевети името Махидевран. И тогава той я прогони.
Сюлейман пита Ибрахим дали е открил отровителя. Ибрахим казва, че момичето, което е извършило престъплението, се е наказало. Сюлейман разбира, че Ибрахим прикрива Махидевран и решава да я попита лично. Но когато влязъл в покоите на Махидевран, той я чул да казва на Мустафа какво приятелско семейство имат.
За щастието на сина си Сюлейман не прогони Махидевран, а се закле, че никога няма да й прости това предателство.
