Всички ние малко ревнуваме от другите си половинки, защото не искаме някой друг да им посяга. Много хора казват, че ревността не е любов или по-скоро любов, но не към партньор, а към себе си. А ревността също е притежание, особено ако няма никаква причина. Днес говорим за такова патологично чувство. Ами ако мъжът ревнува? Да се радваш или да бягаш, без да поглеждаш назад?
Познавам жени, които са много доволни от ревността на партньора си, те я възприемат именно като любов, чувстват себе си ценност, която толкова се страхуват да не загубят. Срамота е, ако на мъж изобщо не му пука, нали?
Така че ревността може да бъде разделена на 2 части.
- Патологичен. Свързва се с параноя. Тук той не само ще ви ревнува, освен всичко друго ще има и други обрати. Приятели му се смеят зад гърба, колегите искат да седят, състоянието му е лошо, всички около него искат да го унижат, обидят, наранят. Обикновено има някаква конспирация и вие също сте едновременно с всички!
- Травматичен. И тази ревност, която е ехо от миналото му. Да речем, че жена му е изневерила в предишна връзка. Или той хвана майка си с нейния любовник в детството, който, съответно, изневери на баща си. Или извади от примката приятел, на когото жена му също инструктира рогата. Между другото, нараняванията може да не са за предателство, а за унищожаване на доверието.
Но тази лека ревност, която се появява в един мъж, когато вървиш ръка за ръка с него и те погледна минувач или когато говорите по телефона с колегата си мъж, докато се усмихвате, това изобщо не е ревност. Това е един вид защита на територията, като: „Видях какво, нали? И сега той махна ръцете си, тя е моя! или „Няма да те дам на никого“. Това няма нищо общо с ревността преди пристъпа. Това може да се счита за норма!
Така че, ако ревността на мъжа започне да ви плаши, тогава е по-добре да го посъветвате да се свърже със специалист. Вие не сте психиатър, а негова любима жена. Защо те обвинява в предателство, ако дори не си мислил за нещо подобно? Защо ви унижава с ревността си, въпреки че никога не сте му давали причина? Няма нужда да чакате да ви удуши с връв от желязо, като за пореден път завиждате на някой стълб!
Трябва да се разбере, че човек с травматична ревност и самият страдащ са все същите. Чувства се зле от себе си. Той дори може да получи пристъпи на паника, склонен е към афекти и загуба на самоконтрол. Но той отлично знае как да контролира жената си. И във всичко! Всичко започва със забрана да ходите на парти с приятели. Но ако му дадете свобода и му позволите да бъде контролиран, всичко веднага ще започне още по-зле. „Изхвърли тази къса пола“, „Отстрани някого от приятелите си там“, „Не говори с това“ и т.н.
Ревността на травмиращия понякога намалява, той става адекватен, но самата причина не изчезва. А причината за страданието му е страхът. Страхува се, че „пак ще бъдат измамени“, „всички жени са такива“, „и те ще ми изневерят, както всички останали“.
Той е ограничил кръга ви от приятели, сигурен е, че на работата ви няма привлекателни мъже, но изведнъж срещате някой на път за вкъщи! И той започва да увеличава контрола и ако се съпротивлявате, възникват пристъпи на ярост.
В този случай мъжът трябва да бъде заведен при психотерапевт. Не очаквайте от него да се промени, не мислете, че ревността е проява на неговата любов и обожание към вас. Това е проява на страха му и той може дори да прави глупости. Докато той искрено повярва във вашата лоялност към него, докато не му стане ясно, че не хващате мъже на улицата поради факта, че имате "пола до пода, очи до пода", но тъй като сте избрали и обичате само него, той е дори за вас опасно!
Какво мислиш за ревнивите хора? Трябва ли да бягате от това или да се радвате на проявата на неговата ревност?
Оригиналната статия е публикувана тук: https://kabluk.me/psihologija/revnivyj-muzhchina-radovatsya-ili-bezhat.html
