Мисля, че идеята за покриване на щитовидната жлеза от слънцето идва от темата за рака на щитовидната жлеза. Все едно се случва от радиация. Но лъчението от слънцето не е същото като рак на щитовидната жлеза.
Проблемите биха били от йонизиращо лъчение с някакъв вид лъчева терапия за онкологията. Това е, когато умишлено се облъчва нещо по главата и шията и се удари щитовидната жлеза.
Или ако приемате радиоактивен йод след авария в атомна електроцентрала. Но не от слънцето. Слънцето няма да достигне до щитовидната жлеза.
Имам подозрение, че на някой след операция на щитовидната жлеза е забранено да излага възпалено място на слънце. Но това беше направено не защото се страхуваха от увреждане на остатъците от щитовидната жлеза, а вероятно за да предотвратят пигментацията на кожата в областта на следоперативния белег.
Факт е, че всички белези и дори следи от обикновени драскотини се нуждаят от няколко месеца или може би година, за да бъдат защитени от слънцето. В противен случай белегът може да стане пигментиран.
Спомнете си историята относно надбъбречната недостатъчност? Там, ако свежи белези са били пигментирани, те остават такива завинаги, защото пигментът не се измива от тъканта на белега. Ето една история ...
Имам и подозрение, че витамин D или някаква свръхчувствителност към светлина при заболявания на щитовидната жлеза може да е участвал в този мотор. Не съм сигурен. Чували ли сте подобни обяснения?
