Намик доведе Етър в имението му и го представи като полусестра. Още от първите дни Хандан не харесваше арогантния „гост“ и се смяташе за пълната и единствена господарка на имението на Емирхан. Един ден обаче тя не можа да разбере и приеме решението на брат си.
Намик събра всички членове на семейството на закуска в градината и обяви, че къщата му скоро ще принадлежи на Йетър Аслан. Той вече подготвя всички необходими документи за прехвърляне на недвижим имот в нейна собственост.
Това решение беше неочаквано за всички и преди всичко за самата Йетер. На масата обаче тя се сдържаше, не показваше никакви емоции. Същото не може да се каже за Хандан. Жената се смяташе за господарката на имението и сега ще стане гост в него.
Хандан стисна устни и каза, че това няма да се случи. Абидин обаче подкрепи решението на чичо си и напомни на майка си, че в този случай тя не може да направи нищо.
Хандан не може да се примири с решението на брат си и, като взе дъщеря си и внучката си, напусна имението.
Малко по -късно Йетер попита Намик защо й е дал къщата си. Намик отговори, че тази къща винаги е принадлежала на нея. Тя винаги беше до него и го подкрепяше във всичко. Но осъзна, че е твърде късно. Намик обеща да се подобри.
Въпреки това той нанесе много болка на Йетър през годините и жената отговори, че има неща, които не могат да бъдат поправени. И рано или късно ще трябва да отговорят заедно за греха си.
