Нашият мозък е много добре ограден от цялата химия, която плава в кръвта. Това се нарича кръвно-мозъчна бариера.
В тази бариера има слаби места. Там различни биологично активни вещества проникват в мозъка и правят нещо с него. Това обикновено се случва в хипоталамуса. Вече обсъдихме хипоталамуса в темата относно регулирането на телесната температура. Там различната химия ни повишаваше или понижаваше температурата.
По отношение на регулирането на апетита, различни хормони от кръвта, като инсулин и лептин, също действат върху хипоталамуса. Това е нормално.
Оказа се, че жлъчните киселини, които се произвеждат в черния ни дроб, се носят в жлъчката и помагат за смилането на мазнините, така че те също успяват да влязат в мозъка ни и да победят апетит.
Вече обсъдихме жлъчните киселини в темата за лошото храносмилане и се съгласи, че след храносмилането жлъчните киселини обикновено трябва да се абсорбират в кръвта и да се върнат в черния дроб.
Номерът е, че след абсорбцията в червата и преди да се върне обратно в черния дроб, жлъчните киселини са в кръвта за известно време. С кръв те плуват до хипоталамуса, преодоляват кръвно-мозъчната бариера и обезсърчават апетита ни. Тоест те действат като хормони.
Най-интересното е, че този хитър природен механизъм работи само когато човек не злоупотребява с мазнини. Ако само той започне да преяжда, тогава целият този деликатен баланс с жлъчните киселини се нарушава. Всички жлъчни киселини са насочени само към храносмилането на храната и вече влияят на всеки апетит.
Тоест потвърждава факта, че след като започнете да ядете редовно мазни храни, е много трудно да спрете.
