По времето на СССР се научихме да пестим пари за един дъждовен ден, да сдържаме смеха си, за да не плачем утре, а също и да се чувстваме виновни за това, че сега сме свободни, спокойни и щастливи. „Спрете да лъжете - трябва да излезете!“, „Ами ако утре нещо се случи!“, „Неудобно пред съседите!“, „И какво ще кажат хората!“ - всичко това е от нашето съветско минало! Трудно е да се премахне лъжичката от главата, много трудно!
Когато се прибера от магазина, всички са толкова развълнувани да пробват нови дрехи и да пият чай само с вкусни сладкиши, закупени само че децата вече ми грабват пазарските торбички, разгръщат бонбоните и обличат дрехите, които между другото купих себе си. И те не правят нищо лошо, но аз се изнервям! Защо? Защото съм роден в СССР и тогава новите неща, като скъпите сладкиши, бяха рядкост и за тях трябваше да се грижат и да се грижат за тях!
Помните ли какво е изядено първо от новогодишния подарък? Най-безвкусният и накрая вече беше ред на шоколадовите бонбони. В нашите бюфети имаше буркани с грах, царевица, майонеза „в очакване“ на рожден ден или нова година.
Пред очите ми все още стоят винилови плочи и касети за магнитофон с макара, купчина книги по рафтовете, мрежи за пазаруване и други съветски атрибути. Не искам да кажа, че съм недоволен от миналото си. Да, в детството ни всичко не беше така, живеехме по правилата, ходехме на опашка, опитвахме се да бъдем добри, за да не говорят лошо за нас, опитвахме се да успеем във всичко. Но животът в СССР беше някак напрегнат. На практика нямахме почивка, защото постоянно се нуждаехме от нещо полезно, за да заемаме свободното си време. Така че не израснахме щастливи!
На нашите родители изглеждаше, че да бъдеш щастлив е някак неприлично. И любовта не беше особено приветствана. Имаше безмилостност, взискателност и всичките ми истински чувства трябваше да бъдат заключени. Общественото щастие беше по-важно от личното щастие. Хората работеха в полза на Съюза. И нямаше смисъл в живота, смисълът беше само в производителността на труда! И този живот, в очакване на „светлото бъдеще“, просто не позволяваше да се радваме на живота тук и сега. И ние, децата, бяхме ваксинирани. И наистина го насадиха! Сега ние, вече възрастни със съветско детство, имаме някакъв имунитет към щастие. Продължаваме да живеем в някакво напрежение, въпреки че СССР вече не е на 30 години!
Толкова ни е трудно да преодолеем всички тези съветски стереотипи, че не сме в състояние да се разделим с нашите комплекси и страхове. И все още се чувствам виновен, че се радвам на нещо, купувам нещо скъпо, не го отлагам за дъждовен ден.
Дори психолозите казват: "Обичай се първо!" Но как да направим това, ако не сме били научени на това в детството? Слушахме родителите си, четяхме съветски книги, вярвахме в „светло бъдеще“. И как сега да научим децата си да обичат себе си? Как можем да научим това?
И реших да се бия със себе си. Сега, ако обичам шоколадови бонбони, ще ги купя, а не карамели, които са по-евтини. Искам да не правя нищо в почивния си ден - дори пръст няма да вдигна. Започнахме да се храним от красив и скъп набор от ястия, вместо да го съхраняваме за специален повод! Ако четете - то само за удоволствие, ако обичате децата си - то без никакви условия и упреци!
Трябва да се научим да чувстваме щастие! Всички вече са уморени от остатъците от съветското минало, сега е време да търсим причини дори за най-малката радост, време е да се научим да живеем щастливо!
Оригиналната статия е публикувана тук: https://kabluk.me/zhizn/sovetskoe-detstvo-pochemu-nas-ne-nauchili-byt-schastlivymi.html
