Гайнул неочаквано избухна в живота на зрялата си дъщеря. В продължение на дълги 24 години Гайнул излежава присъда в затвора, лишена от възможността да отглежда и отглежда единствената си дъщеря. Гайнул знаеше, че дъщеря й е в надеждно и любящо семейство. Но тя не беше там.
Съдбата направи изненада на Гайнул. И един ден жената се сдоби със собствената си дъщеря и не собствената си, а любимата си внучка.
Гайнул не можеше да се отвори пред Зейнеп, знаейки, че мрази собствената си майка.
Но един грешен акт, разкри Гюнул. Тя плете Tournai точно същата гривна, която някога плетеше за дъщеря си. Как е могла да знае, че Зейнеп е запазила това нещо през целия си живот.
Зейнеп свикна с Гайнул, но не можа да приеме факта, че тази жена я е изоставила като дете. Зейнеп си тръгна. Оставено без обяснение.
Гайнул се изгуби в предположения. Тя не можеше да разбере какво е направила, че момичето така рязко я е изоставило. Гайнул искрено се притесняваше за дъщеря си и Турну. Тя реши да им сготви вечерята и да я занесе в дома им.
След като научила за това, Зейнеп дошла в магазина при Гюнул. Влизайки в стаята, Зейнеп видяла Гайнул да спи и изрекла само една фраза „Защо, защо ме остави“.
Гайнул се събуди и се опита да спре заминаващата Зейнеп.
Но Зейнеп каза, че не се нуждаят от нищо от нея. Тя и Турна няма да дойдат отново тук.
И тогава тя продължи:
- Рождените дни винаги са ме наранявали. Но защо ти казвам това. Вече знаете всичко. Казах ти цялата болка, която изпитах, когато ме остави като малко дете. Казах ти как чаках майка си и как надеждите ми не бяха оправдани. Как нарастваше болката ми. Не знам кога е рожденият ми ден. Казах ви всичко за себе си.
Гюнул не знаеше какво да каже на дъщеря си и каза, че много съжалява.
Но Зейнеп продължи:
- Не съжалявате. Вие сте егоистични и измамни. Опитахте се да помогнете на мен и Турне, само защото сте мислили за себе си. Нямаше право да нахлуваш така в живота ни.
Гайнул нямаше време да обяснява с дъщеря си, защото в този момент в стаята влезе приемната майка на Зейнеп - Шахида.
Жената мълчаливо се приближи до Гюнул и я удари в лицето. И тогава, в истерия, тя започна да крещи, че стои далеч от дъщеря си.
- Тези години бях до Зейнеп. Тя ми е дъщеря.
Зейнеп в този момент подкрепи Шахида. Тя прегърна осиновителката си и я отведе, оставяйки Гайнул да страда сама.
