Всъщност вирусът не отива никъде. Прилича на кнедли в тенджера.
Повечето от нас рано или късно се заразяват с херпес симплекс. Имунитетът обикновено не може напълно да елиминира вируса и той се установява в нашите нервни възли. Или в главата, или по-близо до сакрума. Там имунитетът не може да му направи нищо.
Ако имунната система отслабне или по някаква неизвестна причина вирусът изведнъж решава да излезе от нервните възли и започне да се размножава на устните ни или другаде. Звучи неприятно. Но интересно.
Е, тоест, чисто от теоретична гледна точка, ние знаем, че херпесът е вирус, който не може да плува или да пълзи. Това е просто парче ДНК, увито в протеинова обвивка. И така, как се получава от дълбоко скрити нервни възли в кожата?
Всъщност вирусът, както беше в нервните клетки, остана формално там.
Факт е, че нашите нервни клетки имат много, много дълги процеси. Понякога са дълги метър. Това, което наричаме нерви, е сложен пакет от процеси на нервните клетки.
Процесът на нервната клетка е част от самата нервна клетка. Нещо като комуникационни съдове. Е, като пясъчен часовник. От едната половина на пясъчния часовник, нещо се излива в другата половина. Но системата е затворена.
И вътре в процесите непрекъснато се извършват някакви вътреклетъчни дела. Някакво движение.
Там в тези процеси има цяла система, подобна на железница с релси и малки влакове, които вървят някъде по нерва.
Ясно е, че вътре в нашите клетки всичко кипи, кипи и се движи. Вирусите също се плитат там като варени кнедли в тенджера с вряща вода.
Вирусът не знае как да пълзи или да плува, но ако такова кнедл се качи на влак, минаващ покрай бодлите, той ще се втурне към периферията с него. В кожата. И вече там ще започне да се размножава. Може би той ще направи мехурчета на устните си, или може би просто ще се тупне тихо. Има различни опции.
Приблизително същата схема работи с вируса на бяс. Бесното куче ни хапе за пръста и вирусът тръгва по пътя със същия минаващ локомотив. Но само в обратната посока - към мозъка ни.
На разположение?
