Като начало азитромицинът е класифициран като антибиотик, който добре задушава така наречените атипични патогени - всякакви хламидии, микоплазма и легионела.
Атипичната (атипична) пневмония е по-трудна за откриване и по-трудна за управление. Причинителите на тази пневмония са в състояние да се скрият вътре в клетките.
По някое време те забелязаха, че има по-голяма полза от азитромицин за тежка пневмония от очакваното. Те започнали да мислят и да гадаят, докато не разбрали, че азитромицинът и подобни лекарства от неговата макролидна група имат така наречения имуномодулиращ ефект.
Научните изследвания са установили, че под действието на макролидите в белите дробове има по-малко интерлевкини, които стягат имунните клетки.
Изглежда, че това е лошо, защото колкото по-малко са имунните клетки, толкова по-лошо работи имунната система. Но вече се съгласихме, че пневмонията е импрегнирането на белите дробове с гной. Е, гнойът е именно самите имунни клетки, които хапят инфекцията и заливат всичко наоколо с разяждаща течност.
Ако говорим за треска на пръст, тогава гнойта ще изтласка треската и може дори да не я забележим. Но белите дробове се влошават. Дишаме с дробовете си и ако имунната система се бори твърде много с инфекцията, тогава буквално ще се задавим с тази гной. При възрастни хора с всякакви хронични рани дори леко потъмняване в белите дробове може да бъде придружено от задух и да доведе до отравяне на кръвта.
И сега се оказа, че азитромицинът, заедно с други антибиотици от групата на макролидите, не само задушава микробите, но и леко задържа прекалено агресивния имунитет. Ползата е двойна и по някаква причина възрастните хора с тежка пневмония умират по-рядко.
Всичко това е известно отдавна, но миналата година японските учени, които уважавам, решиха да адаптират азитромицин за борба с грипа. Това е странно, тъй като азитромицинът само задушава бактериите и няма ефект върху вирусите. Но японците много смело експериментират в медицината и някъде са изкопали идеята, че азитромицинът ще помогне.
В Япония вилнееше грипът и лекарите там искаха ново лекарство. Тогава японците излязоха с добре познатия фавипиравир за 12 хиляди. Но навреме осъзнаха, че това е някак токсично.
Тогава японските учени решиха да смажат грипа с азитромицин. Те тестваха този случай в епруветка и също така мушкаха вируса в носа на лабораторни мишки.
Резултатите бяха обнадеждаващи и японците казаха, че понякога ще е необходимо да се провери всичко върху хората.
И тази година случаят се представи. Избухна пандемия и учени по целия свят се втурнаха да отровят вируса с различни лекарства. Те отново си спомниха за азитромицин и също го приложиха в действие. Само че не се получи. Хората умират със и без азитромицин. Не помогна.
По-скоро знаем това, което не помогна. Други може да не знаят. Следователно остатъците от азитромицин бяха пометени от аптеките. Имаше много. Азитромицинът е най-популярният антибиотик в света. Но те така или иначе го осмелиха. Само срещу коронавируса той беше безсилен.
Лошата новина е, че азитромицинът не е бонбон. Действа върху сърцето по такъв начин, че увеличава риска от фатални нарушения на сърдечния ритъм. Затова би било много глупаво да го погълнете, без да се консултирате с лекар.
Има цял списък с лекарства, които правят сърцето уязвимо. Азитромицинът заема не първото и не последното място в него. Можете несъзнателно случайно да си смесите опасна комбинация от няколко такива лекарства.
Моля, не се запасявайте с антибиотици за бъдеща употреба! Завършва зле.
