След екзекуцията на Мустафа до суверена достигат слухове, че Рустем паша е виновен за смъртта на Мустафа и че непосредствено преди екзекуцията пашата е дал заповед да убие двама еничари в лагера на Мустафа.
Рустем паша обясни действията си с факта, че се притеснява за безопасността на суверена и потушава въстанието с решението си.
Сюлейман, лишил живота на собствения си син, разбира се търсеше някой, който да прехвърли тежестта на отговорността, и в този момент Рустем е най-подходящата пешка.
Сюлейман отстранява Рустем - паша от поста на великия везир и го изгонва от лагера, като му обещава, че ще реши съдбата си след завръщането си от похода.
Дълги две години Рустем паша живееше в изгнание и страшно очакваше завръщането на суверена.
И накрая денят дойде. Суверенът се завърна в столицата, но нито близките му, нито самият той имаше радост.
По молба на Рустем Михримах веднага отиде да говори с баща си. Тя каза, че Хюмаша много липсва на баща си, тъй като през цялото това време те трябвало да живеят отделно.
Михримах също припомни, че Рустем винаги му е бил лоялен и никога не е изневерявал. И фактът, че Рустем е дал заповед да убие еничарите, само за да спаси живота на суверена.
- Знаеш истината. Ако не беше убил брат Мустафа, той щеше да те убие.
Повелителят каза, че разговорът е приключил, и по-късно заповяда да се обади на Рустем.
Рустем - Паша, отивайки в покоите на суверена, се тресеше като „трепетлика“, беше сигурен, че суверенът сега ще го екзекутира.
Сюлейман обаче каза, че е спасил живота си само заради Михримах, но занапред Рустем трябва да се занимава само със семейството си и да не попада на очите му.
Разбира се, Рустем се надяваше да се върне на предишната си позиция, но в момента беше доволен от такова решение.
