Загубила единствения си син, Мерием страда и се бунтува.
Мисълта, че в тяхната къща скоро ще се появи нов внук и горчивината от загубата на Керим ще отшуми - й причинява душевна болка.
Мерием не искаше да види сина на Елиф в родителския дом и вярваше, че именно тя е виновна за смъртта на Керим.
Мерием искаше Елиф да загуби сина си и страдаше толкова, колкото и тя. И когато научи, че Кахраман е намерил убиеца на сина си, тя реши, че нейните аргументи са верни - именно заради Елиф тя загуби единствения си син.
Недоволството и горчивината от загубата замъглиха съзнанието на Мерием, тя искаше само едно - Кахраман и Елиф да страдат.
Мерием открадва 2-дневния Топрак от болницата и иска да го хвърли в реките Босфор.
Но явно сърцето й не се е превърнало напълно в камък от мъка. Гледайки невинното му лице, Мерием не можеше да направи това.
Мерием заведе детето при възрастна двойка, която от много години помага финансово. И тя изцяло заповяда да не извежда детето на улицата. И самата тя напусна Истанбул, заминавайки за леля си.
Елиф и Кахраман събориха краката си в търсене на сина си и скоро се обадиха от болницата и казаха, че детето им вече е с тях. Възрастна двойка им донесе бебе с рождено петно като на сина им. Детето постоянно плаче, а възрастните хора изглеждат явно подозрителни.
За да отпразнуват, Кахраман и Елиф отиват в болницата, но при пристигането няма възрастни хора или дете.
Keimet xanim каза добрата новина на Мерием, която успя да предупреди старите хора.
Кахраман, след като разгледа записите на видеонаблюдението, разпознава старите хора и разбира, че сестра му е замесена в отвличането на сина му.
Зия бей потвърждава подозренията си, като казва, че след заминаването им Кеймет се е обадил на Мерием.
Кахраман отглежда всички свои хора, за да намери сестра си, но без участието на полицията.
Но не трябваше да търся загуба. Самата Мерием върна сина си на Кахраман и Елиф.
