Мерием, загубила единствения си син, обвини Елиф за всичко. Опечалената от мъка жена дори не можеше да чуе за нея, но разбираше, че щом се роди детето, Елиф и Кахраман ще се настанят в къщата им.
Мерием моли майка си да се увери, че нито Елиф, нито детето й ще влязат в къщата на хановете Йорук.
Виждайки как е измъчван от Мерием, Камен ханим отива при султанския ханим:
- Султан, сватбата така или иначе не се състоя. Вземете дъщерите си и отидете по дяволите. Не разбивай сърцето на дъщеря ми. Елиф е причинила толкова много зло на нашето семейство. Тази сума пари ще ви бъде достатъчна за дълго време.
С тези думи Камен ханим сложи торба с пари в краката на султана и си тръгна.
Султанът не знаеше какво да прави. Самата тя би била избягала от хановете Йорук, но Елиф обича Кахраман, затова тя решава да обсъди този въпрос с дъщеря си.
Елиф, като призна целта на посещението на Камен Ханым, каза:
- Не ми трябват парите им. Няма да се откажа от Кахраман и да стъпя два пъти на един и същ рейк. Докато самият Кахраман не ми каже да напусна, аз няма да си тръгна. Иди и дай на Камен ханим парите й.
Султанът върнал парите на Камен ханим, като казал, че сега не тя, а дъщеря й решава какво да прави. И тя ще откаже на Кахраман само ако самият Кахраман го каже.
Разговорът на жените беше подслушан от Зия бей. След като султанът си тръгна, Зия бей се нахвърли върху жена си, казвайки, че му е писнало от нейните действия. Отсега нататък тя няма дума, всичко се решава от Кахраман. И нека да се занимава с майчинство, а не се катери при деца. И това е последното му предупреждение.
Но освен ако Зия бей не може да спре жена си. Камен ханим не веднъж ще наруши забраната на съпруга си. Щастието на децата й е най-ценното нещо на света.
