По пътя към щастието си Кахраман и Елиф трябваше да преодолеят много препятствия и да станат участници в мръсни интриги.
Недоволствата, сълзите и неразбирателствата остават след себе си, а влюбените очакват сватбения си ден. Но най-щастливият ден за тях се превърна в кошмар. На този ден Керим почина.
Къщата на хановете Йорук се потопи в мрак. Мерием се разбунтувала и пострадала. Тя не можеше да се примири със загубата на любимия си син и обвини Елиф за всичко.
Въпреки траура, Зия бей реши да подкрепи най-малкия си син, като каза, че дори да приемем, че Макссуд е стрелял по Керим, какво общо има с това Елиф. Тя не беше тази, която сложи картечницата в ръцете му. Елиф е момиче с чиста душа и ангелско лице.
Зия бей каза на Кахраман, че сватбата не трябва да се отлага и утре те трябва тихо да се подпишат, а след това да му позволи да доведе снаха си в дома им.
Кахраман се усъмни в правилността на решението на баща си, но Зия бей отговори, че ще бъде по-добре за всички. Всеки трябва да приеме и да свикне с факта, че Елиф ще живее тук. И с появата на детето щастието и смехът ще се върнат в дома им.
Кахраман се вслуша в съвета на баща си. Той направи ника с Елиф и доведе жена си в дома на баща си.
Зия бей, единственият от семейството на хановете Йорук, който прие горещо Елиф в къщата си и каза, че занапред той не е Зия бей за нея, а таткото на Зия.
Мерием, разбира се, протестира и разроши Елиф много нерви, но ще мине време и тя ще разбере, че Елиф не е замесена в смъртта на Керим. И един малък племенник за Мерием ще се превърне в лъч светлина.
