Султан Сюлейман се смяташе за грижовен владетел. Той управляваше в полза на държавата, стремеше се да гарантира, че хората му не се нуждаят от нищо, че данъците не се покачват и богатите не печелят от бедните.
Султан Сюлейман се доверяваше на малко от поданиците си, затова често се маскираше и отиваше на пазара, за да разбере как живеят хората и какво мисли за падишаха си. Мнението на хората беше важно за Сюлейман.
Дълги години Сюлейман чуваше само горски речи за себе си, хората го хвалеха, наричайки го победител на света. Но ситуацията скоро се промени.
Последните години от живота си Сюлейман сякаш беше забравил за харема, хората и еничарите. Той се потопи във вечна меланхолия, в която прочете книга за суверена. Но след екзекуцията на Баязид, суверенът реши да излезе при хората и да чуе какво казват хората за него. Наивен, наистина си мислеше, че хората ще го похвалят, както преди, след екзекуцията на двамата му сина.
След като се преоблече, Сюлейман отиде на базара, за да изслуша за какво говорят хората и да разбере как живеят.
Приближавайки се до търговец на ябълки, суверенът научил, че държавата му е затънала в дългове, хората търгуват на загуба и еничарите едва успяват да свържат двата края, върху заплатата, която им е определена.
Търговецът каза още, че нашият падишах вече е стар и отдавна не е ходил на военни походи. Той първо уби Мустафа, а след смелия Баязид, оставяйки пияния си син да управлява държавата.
Вторият търговец влезе в диалога им, който каза, че казват, че падишахът дори не може да отиде до тоалетната без помощ.
Изненадващо, думите за екзекуцията на синовете му, Сюлейман, макар и трудни, но издържаха, но не можеха да устоят на безпомощността му. Суверенът нападна търговеца, като каза, че той е суверен, и нека сега повтори думите си.
Да, Сюлейман завладя много земи, прекара 10 години във военни кампании, беше известен с Великолепния.
Може би като суверен той беше Величествен, но като баща - жесток и безмилостен тиранин.
